Мауритсон клатеше глава, отворил уста.
— Аз… аз не зная нищо… нищо не разбирам… — изговори най-сетне той.
Булдозера стана и се заразхожда из кабинета.
— Скъпи Мауритсон, моето търпение е безгранично, но глупостта, когато човек е глупав като тапа, това не мога да понасям.
По гласа на Булдозера се усещаше, че дори неговото безгранично търпение има граници.
Мауритсон продължаваше да клати глава, а Булдозера, разхождайки се величествено пред него, не спираше:
— Стига си шикалкавил. Каза ти се — имаме доказателства.
— Какви доказателства? Никакви банки не съм ограбвал и никого не съм убивал.
Гюнвалд Ларсон въздъхна, изправи се и застана пред прозореца с гръб към останалите.
— И с такъв като него трябва да разговарят вежливо — процеди той през рамо. — Прасни го по муцуната — веднага ще разбере всичко.
Булдозера се подпря на бюрото с лакти, подпря брадичката си на дланите и погледна загрижено към Мауритсон.
— И така, уважаеми?
Мауритсон разпери ръце.
— Нищо не разбирам. Честна дума! Кълна се!
Булдозера издърпа внезапно долното чекмедже на бюрото:
— Значи, кълнеш се…
Той се изправи, хвърли на бюрото зелена брезентова чанта и погледна тържествуващо Мауритсон, който се взираше в чантата с явно удивление.
— Да, да, Мауритсон, както виждаш всичко е налице.
Той размести акуратно върху бюрото съдържанието на чантата.
— Перука, блузка, очила, шапка и накрая пистолет. Какво ще кажеш сега?
Мауритсон местеше шашардисано очите си от предмет на предмет, след това застина, бял като чаршаф.
— Какво е това… какви са тези вещи… — гласът му секна, той се изкашля и повтори въпроса си.
Булдозера го погледна уморено и се обърна към Рьон.
— Ейнар, виж, моля ти се, дали са се явили свидетелите?
— Добре — каза Рьон, ставайки. След няколко минути той се върна и доложи:
— Тук са.
— В такъв случай, Мауритсон, да минем в съседния кабинет за едно малко модно ревю. Ще дойдеш ли с нас, Гюнвалд?
Булдозера се устреми към вратата, притиснал чантата до гърдите си. Гюнвалд Ларсон го последва, подбутвайки грубо Мауритсон.
Кабинетът, в който влязоха, не се различаваше от другите помещения на криминалната полиция. Бюро, стопове, шкафове, масичка за пишеща машина. На едната стена имаше огледало, през което можеше да се наблюдава от съседната стая всичко, което става в това помещение.
Застанал зад този таен прозорец, Ейнар Рьон наблюдаваше, как Булдозера помага на Мауритсон да надене синята блузка, как намества на главата му светлата перука, как му подава шапката и очилата против слънце. Мауритсон се приближи до огледалото и удивено се взря в изображението си. Той гледаше право в очите на Рьон, на него даже му стана неудобно, макар да знаеше, че не се вижда.
Очилата и шапката също се оказаха като че ли по мярка и Рьон покани първия свидетел — касиерката от банката.
Касиерката се извърна към Рьон и кимна.
— Вгледайте се внимателно — каза Рьон.
— Ама разбира се, тя е. Без съмнение. Може би само панталоните бяха по-тесни, само това е разликата.
— Сигурна ли сте?
— Абсолютно. Сто процента.
Следващият свидетел беше счетоводителят от банката.
— Това е тя — решително каза той, след като хвърли само един поглед върху Мауритсон.
— Вие сте длъжен да се вгледате както трябва — рече Рьон. — Не бива да се допуска никаква грешка.
Свидетелят гледа около минута как Мауритсон се разхожда из стаята.
— Тя е, само е тя. Походката, осанката, косите… мога да се закълна. — Той поклати глава. — Жалко, толкова симпатична девойка.
Наближаваше един часът, когато Булдозера прекъсна разпита, без да получи признание. Но той не се съмняваше, че съпротивата на Мауритсон ще бъде скоро сломена, тъй като доказателствата и без това бяха достатъчни.
На задържания позволиха да се свърже с адвокат, след което го изпратиха в предварителния арест.
Изобщо, Булдозера беше доволен от постигнатото и веднага след като излапа в стола порция калкан с картофено пюре, се включи с нови сили в хайката срещу шайката на Мурен.
Колберг се беше потрудил добре и беше съсредоточил крупни сили в двете главни точки, където се очакваше нападението: на Русенлюндсгатан и в околностите на банката.
Подвижните отряди бяха получили заповед да бъдат в готовност, но да не привличат внимание. При случай, че на гангстерите им се удаде възможност да се измъкнат, по пътя на отстъплението им бяха организирани моторизирани засади.