В гаража и в двора на полицейското управление на Кунгсхолмен не беше останал даже един мотоциклет, целият моторизиран транспорт беше разположен по тактически важните точки на града.
В критичните минути Булдозера трябваше да се намира в управлението, да следи по радиото за хода на събитията и да приема участниците в обира по реда на тяхното залавяне.
Членовете на специалната група се бяха разположили в банката и около нея. Освен Рьон, на когото беше наредено да следи за Русенлюндсгатан.
В два часа Булдозера тръгна с едно сиво волво-амазон да проверява постовете. В района на Русенлюндсгатан май изобилието от полицейски коли правеше впечатление, но затова пък в района на банката нищо не показваше, че е устроена засада. Напълно удовлетворен, Булдозера се завърна на Кунгсхолмсгатан, за да изчака решаващата минута.
И ето стрелките на часовника показват 14,45. Обаче на Русенлюндсгатан всичко оставаше спокойно. Нищо не се случи една минута по-късно и пред зданието на полицейския щаб. А след като в 14,50 от банката не дойдоха никакви тревожни известия, стана ясно, че обирът не е предвиден за този петък.
За всеки случай Булдозера изчака до три и половина, след което даде отбой. Репетицията премина организирано и успешно.
Той събра специалната група, за да разработят още по-щателно операцията и да решат кои детайли изискват поправка и по-тънка отработка: все пак имат още цяла седмица на разположение. Обаче членовете на групата дойдоха до извода, че не е имало никакви засечки.
Всички участници в операцията бяха действували точно.
Никой не беше нарушил графика.
В набелязания час всеки се беше оказал на нужното място.
Наистина обирът не се състоя, но след една седмица акцията ще бъде повторена с не по-малка, а може би и с още по-голяма точност и ефективност.
Стига Малстрьом и Мурен да не подведат.
Впрочем през този петък се случи онова, от което се страхуваха най-много. В ЦПУ си бяха въобразили внезапно, че някои си възнамеряват да хвърлят яйца по посланика на Съединените щати. А може би не яйца, а домати, и то не по посланика, а по посолството. А може би не да хвърлят, а да подпалят, и то не посолството, а звездно-раирания флаг.
Тайната полиция нервничеше. Тя живееше в измислен свят, изпълнен с коварни комунисти, анархисти-терористи и опасни смутители, които подриват устоите, като протестират против ограничената продажба на алкохол и замърсяването на околната среда. Тайната полиция получаваше информацията си за така наречените леви активисти от фашистките организации, с които си сътрудничеше активно.
Най-много нервничеше началникът на ЦПУ.
Ето защо поредната демонстрация против войната във Виетнам дойде не съвсем навреме.
Десетки хиляди хора се възмущаваха от бомбардирането на дигите и беззащитните села на Северен Виетнам, когото американците искаха заради престижа си да върнат в стадия на неолита; негодуващата тълпа се събра на Хакбергет, за да приеме резолюция. Оттам демонстрантите имаха намерение да отидат до посолството на САЩ и да връчат протеста си на дежурния портиер.
Това не трябваше да се допуска. Остротата на положението се задълбочаваше от факта, че полицмейстерът на Стокхолм се намираше в командировка, а началникът на управлението за охрана на реда — в отпуск.
И началникът на ЦПУ прие историческо решение: той лично ще се погрижи демонстрацията да мине встрани, лично ще увлече демонстрантите на безопасно място, по-далеч от звездно-раираното знаме. Такова безопасно място той считаше парка Хумлегорден в центъра на града. Нека си прочетат там своята проклета резолюция и се пръждосват.
Демонстрантите бяха настроени миролюбиво и не се заинатиха. Процесията тръгна по Карлавеген на север.
За обезпечаване на операцията бяха мобилизирани всички налични полицейски сили. В числото на мобилизираните беше и Гюнвалд Ларсон, който, седнал във вертолет, наблюдаваше от високо демонстриращите с лозунги и знамена хора. Той виждаше ясно какво ще се случи след малко, но не можеше да стори нищо. Пък и защо ли?..
На ъгъла на Карлавеген и Стюрегатан колоната, чието движение направляваше самият началник на ЦПУ, се сблъска с тълпа запалянковци — те се връщаха от централния стадион леко загрети от винени пари и много недоволни от безцветната игра на футболистите. Това, което последва, твърде напомняше отстъплението на Наполеоновите войски след Ватерлоо или посещението на римския папа в Йерусалим. Не изтекоха и три минути и въоръжените с палки полицаи вече млатеха наляво и надясно запалянковците и привържениците на мира. От всички страни на тълпата напираха мотоциклети и коне. Обърканите демонстранти и любители на футбола се пердашеха един друг; разпалените полицаи налагаха своите цивилни колеги. Наложи се да спасяват началника на ЦПУ с вертолет.