— О, ти ли си — процеди Елм. — А пък аз мислех, че са те направили началник на канцелария… Жалко, надеждите ми не са се оправдали.
— Защо си мислил така?
— Началниците на канцеларии си седят в кабинетите и мислят за кариерата си. Освен в онези случаи, когато играят голф или поглъщат телевизионните глупости. Те ми звънят тук и ми задават празни въпроси. И така, какво те интересува?
— Нищо особено, една балистична експертиза.
— Нищо особено? Не е ли възможно по-точно? Та при нас всеки глупак изпраща какви ли не боклуци. Планина от предмети чакат изследване, а няма кой да работи. И никой не иска да разбере това. Началникът на ЦПУ не се е мяркал насам от сто години, а когато през пролетта поисках да ме приеме, той заповядал да ми предадат, че през следващите дни времето му е ангажирано. Следващите дни, а сега е вече юли!
— Зная, зная — при вас е дяволски трудно.
— Това е меко казано — гласът на Елм звучеше малко по-приветливо. — Ти просто не можеш да си представиш какво става.
Оскар Елм беше непоправим мърморко, но затова пък беше добър специалист. И му допадаше ласкателството.
— Просто е за учудване как се справяте с всичко — продължаваше Мартин Бек.
— За учудване? — повтори Елм съвсем добродушно. — Това не е за учудване, това е истинско чудо. И така, кажи за каква балистична експертиза става дума?
— Интересува ме куршумът, който са извадили от един покойник. Фамилията на убития е Свярд, Карл Едвин Свярд.
— Ясно, спомням си. Типична история. Диагнозата — самоубийство. Патологът-анатом ни е изпратил куршума, а какво да правим с него — не казва. Може би да го позлатим и да го изпратим в криминалистичния музей?
— А куршумът какъв е?
— От пистолет. Пистолетът в тебе ли е?
— Не.
— Тогава откъде накъде са решили, че това е самоубийство?
Въпрос на място. Мартин Бек записа нещо в бележника си.
— Можеш ли да ми съобщиш някакви данни?
— Разбира се. Четиридесет и пети калибър, род на оръжието — автоматичен пистолет. Ако ми изпратиш гилзата, ще определим по-точно.
— Нямам гилза.
— Нямаш? А какво собствено е правил този Свярд, след като се е застрелял?
— Не знам.
— Изобщо с такъв куршум в гърдите далеч не можеш да отидеш. Лягаш и умираш, нищо друго не ти остава.
— Разбрано — каза Мартин Бек. — Благодаря.
Все пак един въпрос е изяснен. "Който и да е стрелял, самият Свярд или някой друг, той е действувал със сигурност. Четиридесет и пети калибър гарантира успех. Да, това е ясно, но като цяло какво получи той от този разговор?
Щом като оръжието липсва или поне гилзата не е налице — куршумът още съвсем не е доказателство.
Вярно, един детайл се изясни. Елм каза, че куршумът е от автоматичен пистолет четиридесет и пети калибър, а на неговите думи човек може да вярва. И тъй Свярд е убит с автоматичен пистолет.
А останалото е все така неясно, както преди: Свярд не е могъл да се самоубие и никой друг не е могъл да го убие.
… Мартин Бек продължаваше разследването.
Той започна с банките, понеже знаеше от опит, че те отнемат най-много време. Мартин Бек не даваше отдих на телефона. Обаждат се от полицията. Във връзка с този и този, живеещ на адрес… регистрационен номер… Молим да ни кажете откривал ли е при вас лична сметка, притежавал ли е абонаментна касетка.
Въпрос сам по себе си не много сложен, но докато позвъниш на всички… А има и работно време. По-рано от понеделник, вторник не чакай отговор.
Освен това трябваше да позвъни в болницата, където беше лежал Свярд, но това Мартин Бек отложи веднага за понеделник. Той също имаше работно време. В седем часа той все още седеше в кабинета си, макар че работният ден беше свършил преди два часа и за днес той не можеше да направи нищо повече за следствието.
Най-осезаем резултат от деня беше мазолът на показалеца на дясната му ръка, който получи от усърдното въртене на телефонната шайба.
През последните дни той откри в телефонния указател номера на Рея Нилсен. И вече се готвеше да го набере, когато се сети, че не знае за какво да я попита, във всеки случай да е нещо във връзка с делото Свярд. Впрочем службата тук нямаше нищо общо, той просто искаше да види дали Рея си е в къщи и да й зададе само един въпрос. Мога ли да дойда?
Мартин Бек вдигна ръка от апарата и постави телефонния указател на мястото му. След това въдвори ред върху бюрото си, изхвърли ненужните хартии и подреди акуратно моливите.