Като помисли малко, Мартин Бек попита:
— Не знаете ли дали при него са идвали посетители?
— На мен ми е казвал, че няма приятели. Но един родственик на Свярд — представи се за племенник — ми позвъни по време на дежурство и се заинтересува как е здравето на чичо му.
— И вие какво отговорихте?
— Тъкмо бяхме получили всички данни, когато той позвъни. И аз веднага го зарадвах, като му отговорих, че Свярд е здрав и ще живее още много години.
— И как реагира той?
— Ако се съди по гласа — удиви се. Изглежда, Свярд е убедил не само себе си, но и него, че няма да излезе жив от болницата.
— Този племенник каза ли си името?
— Навярно, но аз не съм го запомнил.
— Ето какво ми дойде току-що на ум — каза Мартин Бек. — Нима не е прието за всеки случай пациентът да съобщава името и адреса на някой от близките или познатите си…
— Съвършено вярно. — Лекарят отново сложи очилата си. — Сега ще видим… Тук трябва да е написано. Да, ето. Рея Нилсен.
Дълбоко замислен, Мартин Бек крачеше през парка Тантолюнден.
А имаше за какво да мисли.
Карл Едвин Свярд нямаше нито братя, нито сестри.
Откъде тогава се е взел този племенник?
Работния ден той започна с внимателно преглеждане на всички свои записки. С това се занимава до втората закуска — чаша чай и два сухара.
Когато се върна в кабинета, телефонът иззвъня.
— Комисарят Бек? — попита мъжки глас.
— Да.
— Обаждам се от Търговската Банка. Ние получихме въпрос относно клиента на име Свярд, Карл Едвин Свярд.
— Да, слушам?
— При нас е открита сметка на негово име.
— По сметката има ли пари?
— Около шестдесет хиляди. Въобще…
Говорещият се запъна.
— Да, какво искахте да кажете? — подтикна го Мартин Бек.
— Изобщо бих казал, че сметката е някак си странна.
— Под ръка ли са ви книжата?
— Разбира се.
— Мога ли да дойда сега и да им хвърля един поглед?
— Естествено. Потърсете завеждащия клона Бенгтсон.
Банковият клон се намираше на ъгъла на Уденгатан и Свеавеген и независимо от оживеното движение Мартин Бек успя да се добере дотам за някакъв си половин час.
Предоставиха му едно малко писалище зад преградата и, докато разлистваше книжата, той си помисли, усмихвайки се, че все пак има нещо положително в порядките, които позволяват на полицията да се рови в личните работи на гражданите.
Завеждащият клона имаше право: сметката беше странна.
— Клиентът е предпочел чекова сметка — обясни той. — Би било по-естествено да избере друга форма на влог, която дава по-висок процент.
Забележката беше вярна, но Мартин Бек се заинтересува повече от редовността на вноските. Всеки месец са постъпвали седемстотин и петдесет крони и то винаги между петнадесето и двадесето число.
— Доколкото разбирам — каза Мартин Бек, — парите не са се внасяли тук.
— Съвършено вярно, нито една вноска не е направена при нас. Ето погледнете, всяка вноска е оформена в друг клон. Технически това не играе никаква роля. Но тази постоянна смяна на адреса на изпращача май не е случайна.
— Искате да кажете, че Свярд си е превеждал парите сам, но по такъв начин, че никой да не го разбере?
— Да… изглежда, че е така. Когато превеждаш пари на своя сметка, не е задължително да посочваш фамилията на изпращача.
— Но нали бланката все пак трябва да се попълни?
— Според случая. Много често клиентът просто връчва парите на касиера и го моли да оформи превода. Не всички умеят да попълват бланките, в такъв случай касиерът вписва, името на получателя, номера на личната сметка, баланса. Това е предвидено в правилата на обслужването.
— А по-нататък?
— Клиентът получава копие от бланката в качеството на квитанция. Когато клиентът превежда пари по своя сметка, банката не му изпраща съобщение. Изобщо, известия се изпращат само в случай, когато клиентът помоли за това.
— Ясно, а къде отиват оригиналите на бланките?
— В централната ни архива.
Мартин Бек прекара бавно пръст по колонките с цифри.
— Свярд не е ли теглил пари от сметката си? — попита той.
— Не, и това на мен ми изглежда най-странно. Не е изписал нито един чек. А когато се задълбочих в проверката, оказа се, че той даже не е взел и чекова книжка, всеки случай през последните няколко години.
Мартин Бек потърка носа си. В квартирата на Свярд не беше намерена нито чекова книжка, нито съобщения, нито копия от бланките.