— Някой от този клон познава ли Свярд по лице?
— Не, никога не сме го виждали.
— Кога е открита сметката?
— Ако се съди по всичко, през април хиляда деветстотин и шестдесет и шеста година.
— И оттогава всеки месец са постъпвали по седемстотин и петдесет крони?
— Да. Наистина, последната вноска е получена на шестнадесети март тази година. — Завеждащият погледна в календарчето си. — Било е четвъртък. А през април нищо не е получено.
— Това се обяснява много просто — каза Мартин Бек. — Свярд е умрял.
— Какво говорите… На нас не са съобщили. Обикновено в такива случаи се обаждат наследниците.
— В този случай наследници няма.
Чиновникът го погледна озадачено.
— Затова пък сега ще има — добави Мартин Бек. — Всичко хубаво.
По-добре да не се задържа тук, докато на някой не му хрумне да ограби и тази банка. Ако такова нещо се случи в негово присъствие, веднага ще го привлекат в специалната група. „Ще го откомандироват“… „Ще го включат в отряда“…
Делото се обърна на съвсем друга страна. Седемстотин и петдесет крони всеки месец в продължение на шест години? Както се казва, постоянен доход. И понеже Свярд не е теглил нищо, на тайнствената сметка се е събрала порядъчна сума. Петдесет и четири хиляди крони плюс процентите.
За Мартин Бек това бяха много пари.
За Свярд, няма съмнение — това беше цяло състояние. Промяната на обстоятелствата подсказваше и нови пътища на разследването.
Най-напред трябваше да поговори с данъчните органи, а след това да хвърли поглед и на бланките на преводите, ако те действително са запазени.
Данъчното управление не разполагаше с данни за Свярд.
Когато става дума за бедняците, към които се числеше той, властите се ограничават с изтънчената форма на експлоатация, която се изразява в надценка на продоволствените стоки и най-силно удря по джоба тези, чийто джоб и без това е най-тънък.
Добре, а как стоят нещата с преводните бланки?
В Централния клон на Търговската банка бързо намериха последните двадесет и две бланки. Всичките те бяха подадени в различни клонове и всяка беше попълнена с различен почерк — очевидно от ръката на касиера. Разбира се, тези хора можеха да се намерят и да се разпитат. Колосален труд, който нямаше да даде нищо.
Кой ще си спомни клиента, който преди много месеци е превел на своя сметка седемстотин и петдесет крони? Никой! И ето че Мартин Бек си стои в къщи и пие чай с любимата си чаша.
Мартин Бек отново не беше на себе си. Отново душата му е смутена, отново е тревожен, но сега това се обясняваше донякъде с обстоятелството, че той не беше в състояние да изгони от мисълта си служебните работи.
Свярд. Тази идиотска заключена стая.
Тайнственият вносител.
Точно така: тайнственият вносител. Кой е той? Нима все пак е Свярд?
Не. Трудно е да се повярва, че Свярд ще хитрува чак толкова.
Освен това трудно е да се допусне, че обикновен общ работник ще се досети да си заведе чекова сметка в банката.
Не, парите е превеждал някой друг. По всичко личи, че е бил мъж — твърде е съмнително в банката да дойде жена, да се назове Карл Едвин Свярд и да каже, че иска да преведе на собствената си сметка седемстотин и петдесет крони.
И най-сетне: откъде накъде този някой е изпращал пари на Свярд?
Засега този въпрос увисваше във въздуха.
Освен това съществува още една непонятна фигура.
Загадъчният племенник.
Но Неизвестен номер едно е човекът, който през април или в началото на май е съумял да застреля Свярд, макар че той се е барикадирал като в крепост в заключената стая.
А може би тези трима неизвестни в действителност са едно лице? Вносителят, племенникът, убиецът?
Да, има над какво да си поблъска главата.
Мартин Бек остави чашата и погледна часовника си. Времето беше излетяло бързо — вече е девет и половина. Късно е да излиза някъде. Пък и къде ли би могъл да отиде.
Мартин Бек сложи една плоча с Бах и пусна грамофона. След това се излегна в леглото.
Ако се абстрахира от всички неясноти и въпросителни, може да изгради версия. Племенникът, вносителят, убиецът — това е един човек. Свярд се е занимавал с умерен шантаж и шест години е принуждавал този човек да му плаща седемстотин и петдесет крони на месец, но поради болезненото си скъперничество не е харчил нищо. Жертвата му е продължавала да плаща година след година, докато търпението й не е свършило.
Да се види Свярд в ролята на шантажист не е чак толкова трудно. Но шантажистът трябва да разполага с някакви козове против този, от когото изнудва пари.