Той седна насреща й.
— Пак ли Свярд? — попита тя.
— Не. Макар че може да се използва като предлог.
— Необходим ли ти е предлог?
— Аха. За кураж.
— Охо… Добре, хайде да си сварим чай.
Тя отмести встрани книгата и затрака със съдините.
— Изобщо тази вечер смятах да се позанимавам, но ще ми се размине. Неприятно е да седиш сам. Вечерял ли си?
— Не.
— Отлично. Сега ще измисля нещо.
— Между другото, ти позна по отношение на Свярд — каза Мартин Бек. — Той е имал пари в банката. И то не малко.
— М-м-м — обади се тя.
— Някой му е плащал по седемстотин и петдесет крони на месец. Кой според теб би могъл да бъде?
— Не знам. Той не общуваше с никого.
— А защо все пак се е преместил?
Тя сви рамене.
— Виждам само едно обяснение: не му е харесвало тук. Той беше много странен. Няколко пъти се оплаква защо толкова късно заключвам входната врата. Като че ли цялата къща е само за него.
— Всичко е вярно.
Тя помълча, после попита:
— Кое е „вярно“? Научи ли нещо интересно?
— Не знам дали ще го наречеш интересно — явно някой го е застрелял.
— Странно. Разказвай.
Тя отново затрака със съдините, но слушаше внимателно.
Когато Мартин Бек завърши разказа си, тя се разсмя.
— Великолепно! Ти не четеш ли криминални книги?
— Не.
— А аз ги гълтам на камари, безразборно и моментално ги забравям. Но това е класически случай. Заключена стая — на тази тема са написани хиляди страници. Неотдавна прочетох… Момент. Засега нареди чиниите. На рафта има соев сос. Подреди така, че на човек да му е приятно да седне.
Той положи цялото си старание. Рея се върна след няколко минути с някакво списание, разтвори го, после разсипа по чиниите ориз.
— Яж — разпореди се тя. — Докато е топъл.
— Вкусно — рече той. — М-м-м… Оризът е станал.
Тя бързо се справи с порцията си и взе списанието.
— Ето, слушай. Заключена стая. Разследване. Три основни версии — А, Б и В. Версия А: престъплението е извършено в стаята, която е заключена сигурно отвътре, и убиецът изчезва — в стаята не е намерено нищо. Б: престъплението е извършено в стаята, която само изглежда абсолютно заключена, а в действителност има начин да се излезе от нея. В: убиецът остава в стаята и се крие някъде ловко… Но има още купчина варианти. Например, А-5: убиецът не докосва ключалките и веригите, а сваля пантите на вратата и влиза. След това намества пантите. Или, ето, А-9: жертвата получава смъртоносна рана някъде другаде, прибира се в стаята си, заключва се и едва след това умира. Впрочем, прочети го сам.
Тя му подаде списанието. Мартин Бек му хвърли бегъл поглед и го остави встрани.
— Кой ще мие съдовете? — попита Рея.
Той стана и събра чиниите.
Тя сви краката си и прегърна коленете с ръце.
— Ти си детектив. Трябва да се радваш на необикновения случай. Значи според теб в болницата е звънял убиецът?
— Не знам.
— А аз мисля, че е било точно така.
Той сви рамене.
— Да опитаме ли виното ти? — попита тя.
Виното наистина беше приятно. Замълчаха.
— Харесва ли ти службата в полицията? — обади се Рея.
— Как да ти кажа…
— Ако не искаш — не ми отговаряй.
— Струва ми се, че са намислили да ме правят началник на канцелария.
— А на теб не ти се иска — заключи Рея. Помисли малко и каза: — Каква музика обичаш? Имам всякакви плочи.
Те преминаха в стаята с грамофона и пъстрите кресла. Пуснаха музика.
Той се прозя.
— Ти си уморен — каза Рея.
Мартин Бек не отговори.
— И не ти се прибира в къщи. Че не си отивай. И веднага добави:
— Знаеш ли, аз все пак ще се опитам да почета. А ти си полегни. Изглеждаш съвсем зле.
Мартин Бек се подчини. Той наистина беше уморен и заспа веднага. Рея седна до масата и наведе над книгите русата си глава. Когато отвори отново очи, тя стоеше до леглото:
— Събуди се, вече е дванадесет. Гладна съм до смърт. Ще идеш ли да заключиш входа? В това време аз ще приготвя нещо за ядене. Ключът виси на лявото крило на вратата.
XXVII.
Малстрьом и Мурен извършиха нападението в петък, 14 юли. Точно в три без четвърт те влязоха в банката — в оранжеви комбинезони, маски „фантомас“ и гумени ръкавици.
В ръцете си държаха своите едрокалибрени пистолети и първата работа на Мурен беше да прати в тавана един куршум. А след това, за да бъде ясно на присъствуващите за какво става дума, извика на развален шведски език:
— Обир!
Хаузер и Хоф бяха в обикновени костюми, само лицата им бяха скрити с черни капишони с прорези за очите. Хаузер беше въоръжен с автомат, Хоф — с къса ловна пушка „Марица“. Те стояха до вратата, прикривайки отстъплението към колите.