— Кога разговаряхте за последен път с него?
— През февруари. Той скимтя, оплаква ми се, сякаш му бях някакъв роднина. Трябвало да постъпи в болница. Нарече я фабрика на смъртта. В онкологична клиника го взеха. Мисля си, май наистина му дойде краят на стареца. И слава богу" — рекох си.
— А след това все пак позвънихте в болницата и проверихте?
— Вярно, позвъних. Но той не се оказа там. Отговориха ми, че е изпратен в една от клиниките на болницата „Седер“. Тогава усетих, че работата не отива на добре.
— Ясно. След което позвънихте на тамошния лекар и се представихте за племенник на Свярд.
— Слушайте, За какво ви разказвам, щом като вие знаете всичко предварително?
— О, не, не всичко.
— Например?
— Например как се назовахте, когато позвънихте в болницата.
— Свярд. Как иначе? Щом като съм племенник на този мръсник, от само себе си се разбира, че съм Свярд. А вие не се ли досетихте?
Мауритсон даже се развесели.
— Не, не се досетих. Ето, виждате ли?
Нещо подобно на мост се прехвърли помежду им.
— Лекарят, с когото говорих, каза, че дъртакът е здрав като бик и като нищо ще живее още двадесет години. И аз помислих…
Той замълча.
Мартин Бек бързо пресметна наум:
— Помислили сте, че това означава още сто и осемдесет хиляди.
— Предавам се, предавам се. Къде съм тръгнал да се надхитрям с вас. Още тогава направих сметката си така, че съобщението за мартенската вноска да очаква този тип, когато той се върне в къщи. А самият аз… Вие, естествено знаете какво аз съм решил?
— Че това ще бъде последната вноска?
— Точно така. Знаех, че го изписват в събота. И щом като той се измъкна до магазина за своята проклета котешка храна, аз го пипнах за врата и му казвам: край, повече пари няма да има. А той, какъвто си беше нагъл, такъв беше и останал — хубаво, аз си знам какво ще стане, ако към двадесети следващия месец не получи съобщение от банката. Но все пак той се уплаши, защото след това, познайте какво направи?
— Премести се.
— И вие, разбира се, знаете, какво направих аз след това?
— Знам.
В кабинета настъпи тишина. „Магнетофонът наистина работи безшумно“ — помисли Мартин Бек. Преди да започне разпитът, той сам провери апарата и го зареди с нова ролка. Сега беше важно да избере вярна тактика.
— Зная — повтори той. — Така че можем да считаме нашият разговор завършен в общи линии.
Думите му явно не зарадваха Мауритсон.
— Почакайте, вие, наистина ли знаете истината?
— Наистина.
— А самият аз не знам всичко. Не зная дали старчето е живо или е умряло. След това се случиха истински чудеса.
— Чудеса?
— Ами да, оттогава при мен всичко се обърна с главата наопаки. А след две седмици ще ми лепнат доживотен затвор за някакво дело, което сигурно сам сатаната е измислил. Просто нямам представа… Кажете все пак, какво направих след това?
— Най-напред сте разузнали къде се е преместил Свярд.
— Това не беше трудно. След това го следих няколко дни, за да разбера кога излиза от къщи, кога се връща… Той излизаше рядко. И щорите на прозореца му бяха винаги спуснати, даже вечер, когато проветряваше. Това веднага го мернах.
Мартин Бек отбеляза за себе си пристрастието на Мауритсон към жаргонните думички. Самият той също се хващаше понякога в подобни изрази, макар да следеше за чистотата на речта си.
— И си наумихте да го сплашите, както трябва — каза Мартин Бек. — В краен случай да го убиете.
— Да. Че какво… Само че да се добереш до него не беше толкова лесно. Но все пак аз измислих начин. Вие знаете какъв.
— Решили сте да застреляте Свярд, когато той отваря или затваря прозореца.
— Точно така, точно така. Иначе няма как да го издебнеш. Намерих и подходящо местенце. Вие го знаете.
Мартин Бек кимна.
— Естествено — каза Мауритсон. — Там само едно място е подходящо. На склона на парка през улицата. Свярд отваряше прозореца всяка вечер в девет часа, а в десет го затваряше. И аз отидох там, за да нагостя дядката с куршум.
— Кога стана това?
— В понеделник, на седемнадесети, вместо вноската, така да се каже… В десет вечерта. И веднага след това започнаха чудесата. Не вярвате? Ще ви докажа. Но преди това един въпрос към вас. Знаете ли с какво оръжие разполагах?
— Знам. Автоматичен пистолет четиридесет и пети калибър, марка „Лама девет А“.
Мауритсон се хвана за главата.
— Ясно, вие сигурно сте ясновидец. Иначе не мога да си обясня откъде ще знаете неща, които никой не може да знае. Това е някаква дяволска работа, нищо друго.