А ако това не е самоубийство, изобщо не си струва да се вдига шум… Работата е там, че така нареченото общество на всеобщото благоденствие изобилства с болни, бедни и самотни хора, които в най-добрия случай се хранят с храна за кучета и вехнат в някакви миши дупки, наричани гръмко жилища.
Не, тази история явно не е за широката публика. А и за полицията като че ли няма работа тук. Но само в случай, че историята на пенсионера Карл Едвин Свярд се изчерпваше само с това. Обаче тя имаше продължение.
VI.
Мартин Бек беше стар служител и знаеше добре: ако в сводките нещо не си пасва, то в деветдесет и девет случая от сто причината се крие в това, че някой е работил през куп за грош, допуснал е грешка, оформил е небрежно протокола, не е уловил сърцевината на работата или просто не е съумял да изложи както трябва мислите си.
Втората част от историята за покойника в дома на Бергсгатан накара Мартин Бек да застане нащрек.
В началото всичко вървяло както трябва. Тялото изнесли в неделя вечерта. Квартирата дезинфекцирали в понеделник; същия ден сътрудниците на полицията оформили и нужния протокол.
Аутопсията била направена във вторник, заключението пристигнало в полицейското управление на следващия ден.
Да се изследва стар труп не е никак интересно, особено ако знаеш предварително, че човекът е свършил сам със себе си или е умрял от естествена смърт. А като се прибави към всичко това обстоятелството, че той не е заемал видно място в обществото, а е бил, да речем, само някакъв си обикновен работник в склад, всичко става съвсем безинтересно.
Подписът под протокола за аутопсията беше непознат на Мартин Бек: изглежда, някакъв временен работник… Текстът беше изпъстрен с научни термини и беше трудно да го проумееш.
Изглежда, именно поради тази причина и делото се е придвижвало толкова бавно. Тъй като, съдейки по всичко, документите са попаднали в отдела за насилствени престъпления, при Ейнар Рьон, едва след седмица. И май едва там са направили нужното впечатление.
Мартин Бек придърпа телефона към себе си, за да набере за пръв път след много месеци служебен номер. Вдигна слушалката, постави дясната си ръка върху диска и се замисли.
Беше забравил номера на съдебно-медицинската амбулатория. Наложи се да погледне в указателя.
— Но да, разбира се, че си спомням — В гласа на експерта (беше жена) прозвуча почуда. — Изпратихме заключението преди две седмици.
— Знам.
— Нещо неясно ли има в него?
— Просто не всичко ми е ясно.
— Неясно? Че как така?
Тя май се оскърби.
— Съгласно вашия протокол изследваният се е самоубил.
— Точно така.
— По какъв начин?
— Нима това не се разбира от заключението? Или аз съм го написала неясно?..
— О, моля ви, какво говорите.
— В такъв случай какво не сте разбрали?
— Честно казано, доста. Но, разбира се, виновно е моето невежество.
— Имате предвид терминологията?
— Нея също.
— Е, това е неизбежно, щом като нямате медицинско образование — утеши го тя.
Висок, звънлив глас — сигурно е съвсем млада.
Мартин Бек замълча. Искаше му се да каже: „Слушай, мила девойко, това заключение не е предназначено за патологоанатоми. Заявката е постъпила от полицията, значи, трябва да се пише така, че всеки оперативен работник да може да го разбере“.
Лекарката прекъсна мислите му.
— Ало, слушате ли?
— Да, слушам.
— Имате ли други въпроси?
— Да. Преди всичко бих искал да знам на какво се основава хипотезата ви за самоубийството.
— Уважаеми господин комисар — отвърна тя озадачено, — тялото ни беше изпратено от полицията. Преди да го аутопсирам, разговарях по телефона със сътрудника, който, доколкото разбирам, отговаря за следствието. Той каза, че случаят е обикновен и на него му е нужно отговор само на един въпрос.
— На какъв?
— Става ли дума за самоубийство.
Мартин Бек потърка сърдито с юмрук гърдите си.
Допусната е елементарна грешка. Аутопсията трябва да се извърши абсолютно обективно. Да се подхвърля версия на съдебния лекар, особено когато патологанатомът, както е в случая, е млад и неопитен, е, кажи-речи, служебно престъпление.
— Запомнихте ли името на сътрудника, който е говорил с вас?