— За да не се чуе изстрелът, вие сте употребили заглушител.
Мауритсон кимна озадачено.
— Навярно сам сте си го направили. Колкото се може по-прост, за еднократна употреба.
— Да, да — така е — потвърди Мауритсон. — Всичко е точно така, само че за бога, обяснете ми какво е станало след това.
— Разкажете началото, а аз ще обясня края.
— И така, аз отидох там. Не, не отидох пеша, а с кола. Беше вече тъмно. Жива душа нямаше наоколо. В стаята не светеше. Прозорецът беше отворен. Щората спусната. Изкачих се на склона. Постоях няколко минути, после погледнах часовника. Десет без две минути. Всичко вървеше по плана. Дядката повдига щората, за да затвори прозореца. Виждам го, но аз — аз още не бях се решил окончателно. Вие естествено разбирате за какво говоря.
— Не сте се решили дали да убиете Свярд или само да го стреснете. Да речем да го раните в ръката или да стреляте в рамката.
— Точно така — въздъхна Мауритсон. — Естествено, че и това ви е известно. Макар че това с никого не съм го споделял, само си го мислех, ето тук.
Той почука с пръст по челото си.
— Но не се колебахте дълго.
— Да, щом като го видях и си казах — по-добре изведнъж да се свърши с всичко. И стрелях.
Мауритсон млъкна.
— По-нататък?
— Сега аз ще ви питам какво стана по-нататък. Аз не знам. Да не уцеля беше невъзможно, но в първия миг ми се стори, че не съм улучил. Свярд изчезва, а прозорецът се затваря, плътно се затваря. Щората пада на мястото си. Точно както трябва.
— А вие?
— Тръгнах си към къщи. Нищо друго не ми оставаше да сторя. А след това: всеки ден отварям вестника и… нищо! Нито дума. Невероятно! Нищо не можех да разбера. А пък сега изобщо…
— Как беше застанал Свярд, когато стреляхте?
— Как… Беше се навел напред с вдигната дясна ръка. Сигурно е държал сюрмето с едната си ръка, а с другата се е подпирал на перваза.
— Откъде се снабдихте с пистолета?
— Едни познати момчета закупиха оръжие от чужбина, а аз им помогнах да внесат стоката в страната. И тогава си помислих, че няма да е лошо и аз да се обзаведа с патлак. От оръжие не разбирам много, но ми хареса един от техните пистолети и си го взех.
— Сигурен ли сте, че сте улучили Свярд?
— Разбира се. Беше невъзможно да не го чукна. Но от това, което последва, не разбирам нищо. Защо нямаше никакви последици? Няколко пъти минавах покрай къщата — прозорецът затворен, щората спусната. Какво е станало, мисля си, дали пък не съм го улучил? Абсолютна загадка. И изведнъж се явява ваша милост, която знае всичко.
— Нещичко мога да обясня — каза Мартин Бек.
— А сега мога ли аз да задам няколко въпроса?
— Естествено.
— Първо — улучил ли съм дядката?
— Улучили сте го. Смъртоносно.
— Браво. А аз си мислех, че той си седи в съседната стая с вестниче в ръка.
— Но по този начин вие сте извършили убийство — сурово произнесе Мартин Бек.
— Аха — невъзмутимо потвърди Мауритсон. — И другите умници — например адвокатът ми — казват същото.
— Други въпроси?
— Защо смъртта му не засегна никого? Във вестниците не се появи даже ред.
— Открили са го много късно. И отначало са решили, че сам е свършил със себе си. Така са изглеждали нещата.
— Самоубийство?
— Да, полицията също греши понякога.
Куршумът е попаднал точно в гърдите, това е ясно, щом като е стоял с лице към прозореца. А стаята, в която е лежал покойникът, е била заключена отвътре. И вратата, и прозорецът са били затворени.
— Ясно, когато е падал, той сигурно е бутнал прозореца и сюрмето само се е надянало в куката.
— Изглежда нещо подобно е станало. Ударът на куршум от такъв калибър може да отхвърли човек на няколко метра. И дори Свярд да не е държал сюрмето, то е могло да влезе в куката, когато прозорецът се е хлопнал. Имах възможност да наблюдавам нещо подобно. Неотдавна. И така — заключи Мартин Бек, — можем да смятаме, че в основни линии всичко е ясно.
— Всичко е ясно? Нищо подобно! Откъде са ви известни мислите ми, преди да стрелям?
— Това беше просто догадка. Имате ли още въпроси?
— Бъдете добър да ми обясните още една подробност. Онази вечер аз си отидох направо в къщи. Сложих пистолета в една стара чанта, която натъпках с камъни, Омотах чантата с въже — яко я омотах, както трябва, — и я оставих на сигурно място. Но преди това свалих заглушителя и го смачках с чук. Той наистина беше само за един изстрел, само че не аз го бях направил, а го купих заедно с пистолета. На сутринта отидох в Сьодертеле. По пътя влязох в една къща и хвърлих заглушителя в @вахтата за боклук. Къщата вече не си спомням. В Сьодертеле се качих на моторната си лодка и с нея се върнах в Стокхолм. На сутринта взех чантата, отново седнах на лодката и някъде около Ваксхолм хвърлих чантата в морето.