Мартин Бек се намръщи замислено.
— Всичко беше точно така, както ви го разказвам сега — възбудено продължи Мауритсон. — Без мен никой не може да влезе в жилището ми. На никого не съм давал ключ. Само двама-трима души знаят адреса ми, а на тях, преди да се заема със Свярд, казах, че заминавам за няколко дни в Испания.
— После?
— После вие идвате тук и знаете всичко, дявол да го вземе. Знаете за пистолета, който аз с ей тези ръце хвърлих в морето. Знаете за заглушителя. Така че бъдете любезен да ми обясните.
— Някъде сте допуснали грешка — рече Мартин Бек, след като помисли.
— Грешка? Но аз ви разказах всичко, нищо не пропуснах. Или вече не отговарям за собствените си постъпки? А?
Мауритсон се разсмя пронизително, но веднага прекъсна смеха си:
— Естествено, вие също искате да ме подмамите. Само не си мислете, че ще повторя тези показания в съда.
Мартин Бек стана, отвори вратата и повика с жест охраната.
— Аз свърших. Засега.
Отведоха Мауритсон. Той продължаваше да се смее.
Мартин Бек отвори вратичката на бюрото, пренави бързо лентата, свали ролката от апарата и влезе в щаба на специалната група.
— Е? — попита Колберг. — Хареса ли ти Мауритсон?
— Горе-долу. Но аз разполагам с данни, за да го привлека под отговорност за убийство.
— Кого още е убил?
— Свярд.
— Наистина ли?
— Истина. Той даже си призна.
— Слушай — намеси се Рьон, — тази лента от моя магнетофон ли е?
— Да.
— В такъв случай няма да ти свърши работа. Магнетофонът е повреден.
— Но аз го проверих лично.
— Е, да — през първите две минути записва. Но след това звукът изчезва. За утре съм извикал техник.
— Значи така — Мартин Бек погледна лентата. — Нищо. Въпреки всичко Мауритсон е разобличен. Ленарт каза, че принадлежността на оръжието, с което е извършено убийството, е установена неопровержимо.
XXXI.
Делото на Мауритсон се разгледа в Стокхолмския градски съд. Беше обвинен в убийство, във въоръжен грабеж, търговия с наркотици и още някои престъпления.
Обвиняемият отричаше всичко. На всички въпроси отговаряше, че не знае нищо, че полицията го е нарочила за жертва.
Булдозера Улсон беше в чудесна форма и на обвиняемия не му беше леко. В хода на съдебното разглеждане прокурорът измени формулировката „непредумишлено убийство“ на „предумишлено“.
Осъдиха Мауритсон на доживотен принудителен труд за убийството на Гордон и ограбването на банката на Хурнсгатан. Освен това го признаха за виновен по редица други параграфи, в това число и като съучастник в грабежите на Муреновата шайка.
Но съдът отхвърли обвинението за убийството на Карл Едвин Свярд. Адвокатът, който отначало не проявяваше никаква активност, тук изведнъж се оживи и разкритикува веществените доказателства. Той предизвика нова експертиза, която подложи на съмнение резултатите от балистичната експертиза, сочейки справедливо, че гилзата е пострадала доста от външни фактори, за да може да се свърже с пълна сигурност с пистолета на Мауритсон.
Показанията на Мартин Бек бяха сметнати за недостатъчно обосновани, а в някои отношения и направо произволни.
Разбира се, от гледна точка на така наречената справедливост, това не беше чак толкова важно. Нямаше никакво значение дали ще осъдят Мауритсон за едно или за две убийства. Доживотният затвор е най-тежкото наказание, което се предвижда от шведското законодателство.
Когато извеждаха Мауритсон от съдебната зала, той се смееше. Хората, които видяха това, заключиха, че само закоравял престъпник и изключителен негодяй, абсолютно не способен към разкаяние, може да прояви такова неуважение към закона и съда.
С учебник по италиански език на коленете Монита седна в сенчестия ъгъл на хотелската тераса.
Мона играеше с една от новите си приятелки в бамбуковия храсталак на градината. Девойчетата седяха на изпъстрената със слънчеви зайчета земя между стройните стебла, и, слушайки звънките им гласчета, Монита се учудваше колко лесно се разбират помежду си децата, макар да говорят на съвършено различни езици. Нейният оскъден запас от английски и немски думи й беше достатъчен за хотела, но Монита искаше да общува не само с обслужващия персонал. Ето защо тя се зае с италианския, който й се стори много по-лесен от словенския и който напълно можеше да й служи тук, в това малко градче, недалеч от италианската граница.