Монита се загледа към Адриатическо море, събрала нозе и положила брадичката си на коленете.
Въздухът беше изключително прозрачен, великолепно се виждаха линията на хоризонта и бялото пътническо параходче, което бързаше към пристанището.
Крайбрежните скали, белият плаж и преливащата се синева на залива изглеждаха много привлекателни. Е, добре, ще поседи малко и ще отиде да се изкъпе…
Началникът на ЦПУ извика при себе си своя заместник Стиг Малм, който се появи скоро в просторния, светъл ъглов кабинет в най-старото здание на полицейското управление.
Върху малиновия килим лежеше ромб слънчева светлина, през отворения прозорец долиташе шумът на строежа.
Разговаряха за Мартин Бек.
— Ти си се срещал много по-често от мен с него — каза началникът на ЦПУ. — И по време на отпуската му след раняването, и през тези две седмици, откакто той се върна на работа. Как ти се струва той?
— Зависи за какво питаш — отвърна Малм. — От здравето ли му се интересуваш?
— За физическата му форма нека съдят лекарите. Според мен той е съвсем здрав. Но мен ме интересува какво мислиш ти за психическото му състояние.
Стиг Малм приглади добре сресаните си къдрици.
— Хм… Как да ти кажа…
Без да дочака продължението, началникът на ЦПУ заговори с леко раздразнение в гласа:
— Аз не искам от теб дълбок психиатричен анализ. Просто искам да чуя какво впечатление ти прави той сега.
— Все пак аз не съм се срещал с него толкова често — уклончиво произнесе Малм.
— Във всеки случай по-често, отколкото аз — настоя началникът на ЦПУ. — Същият ли е или не е същият?
— Искаш да знаеш дали е такъв, какъвто беше преди раняването? Разбира се, че не е същият. Но той боледува дълго, доста прекъсна работата си, нужно му е известно време, за да влезе в релсите.
— А в каква посока, според тебе, се е променил?
Малм погледна колебливо шефа си.
— Във всеки случай не в по-добра. Той винаги е бил особен и странен. И винаги е бил склонен да се заема с твърде много неща.
Началникът на ЦПУ наклони глава и смръщи чело.
— Така ли? Но все пак той преди успешно се справяше със задачите. Или сега, според теб, е започнал да своеволничи повече?
— Трудно е да се каже… Та той е само от две седмици на работа.
— Според мен той е някак си разпилян — каза началникът на ЦПУ. — И формата му не е същата. Да вземем за пример последното дело, този смъртен случай на Бергсгатан.
— Да, да — поде Малм. — Това дело той води лошо.
— Отвратително! И каква нелепа версия предложи! Слава богу, че пресата не се заинтересува от това дело. Вярно, все още не е късно, затова гледай да не изтече нещо. Едва ли това ще бъде полезно за нас, а и за Бек също.
— Да, той ме изненада тук — каза Малм.
— Много неща си е изсмукал просто от пръстите. А и това мнимо признание… Даже думи не мога да намеря.
Началникът на ЦПУ стана, отиде до прозореца, който гледаше към Агнегатан, и се загледа към зданието на градския съд отсреща. Постоя така няколко минути, след това се върна на мястото си, положи длани върху масата; огледа внимателно ноктите си и извести:
— Аз мислих много върху тази история с Бек. Сам разбираш, тя ме безпокои, още повече, че ние се готвехме да го назначим за началник на канцелария.
Той замълча. Малм слушаше внимателно.
— И ето до какъв извод дойдох — заговори началникът. — Като гледаш как е водил делото на този… този…
— Свярд — подсказа Малм.
— Така де, Свярд. Така че цялото поведение на Бек говори, че той не е същият, какъвто беше преди, ти как мислиш?
— Мисля, че той просто е свършил — каза Малм.
— Е, да се надяваме, че дотам още не е стигнал.
— Но някакво скършване в психиката, несъмнено, има и затова аз бих предложил да поизчакаме и да видим дали става дума за нещо сериозно или това е временно последствие от раняването му.
Началникът на ЦПУ вдигна дланите си от масата и отново ги постави върху нея.
— С една дума… Засега смятам, че ще бъде малко рисковано да го препоръчам за началник на канцелария. Нека поработи още на старото си място, а след това ще видим. И без това този въпрос беше обсъждан само предварително, в колегията не е внасян. Така че предлагам да го свалим от дневния ред и да го отложим за известно време, какво ще кажеш?
— Правилно — отговори Малм. — Това е разумно решение.
Началникът на ЦПУ стана и отвори вратата; Малм веднага стана.
— Така е — заключи началникът на ЦПУ, затваряйки вратата след него. — Това е най-разумното решение.
Когато след два часа слухът, че повишението му се отменя, достигна до Мартин Бек, той по изключение беше принуден да се съгласи с началника на Централното полицейско управление.