Решението наистина беше извънредно разумно.
* * *
Филип Трезор Мауртсон крачеше назад-напред из килията.
Не му се седеше на едно място, а и мислите му също не можеха да намерят покой. Наистина с времето те се бяха опростили доста и сега се свеждаха само до няколко въпроса.
Какво собствено беше се случило? Как можа всичко това да стане? Напразно търсеше той отговор.
* * *
Затворникът лежеше неподвижно на нара. В тъмното. Не му се спеше. Той мислеше.
Какво се случи, дявол да го вземе? Как стана всичко това?
Все пак някой трябва да знае отговора. Кой?