— Следователят Алдор Гюставсон. Направи ми впечатление на опитен и сведущ човек.
Мартин Бек нямаше никаква представа за следователя Алдор Гюставсон и неговите професионални качества.
— И така, полицията ви даде определени предпоставки? — попита той.
— Във всеки случай дадоха ми да разбера, че се подозира суицидум. Позволете ми да напомня, че суицидум означава „самоубийство“.
Мартин Бек не обърна внимание на иронията.
— Срещнахте ли трудности при аутопсията? — осведоми се той.
— О, не. Ако не се смятат значителните органични изменения. Това винаги дава своя отпечатък.
Интересно, колко ли самостоятелни аутопсии е направила?
— Дълго ли трая процедурата?
— Не, не много. Тъй като ставаше дума за самоубийство или за остро заболяване, започнах с отварянето на торакса.
— Защо?
— Покойникът беше възрастен човек. При скоропостижна смърт естествено е да се предположи самоубийство или инфаркт.
— Защо сметнахте, че смъртта е била скоропостижна?
— За това намекна вашият сътрудник.
— По какъв начин?
— Каза, че старецът или е свършил сам със себе си, или е получил удар.
Още една невероятна грешка. В делото няма никакви данни, които да изключват възможността, че Свярд е пролежал преди смъртта няколко денонощия парализиран или обезсилен.
— Е, добре, вие разтворихте гръдния кош.
— Да. И веднага получих отговора.
— Самоубийство?
— Именно.
— По какъв начин?
— Свярд се е застрелял в сърцето. Куршумът беше останал в торакса.
— В самото сърце ли беше попаднал?
— Почти. Всичко е било решено от засегнатата аорта. — Тя замълча. След това попита не без яд: — Достатъчно ясно ли се изразявам?
— Да.
Мартин Бек се постара да формулира по-внимателно следващия си въпрос:
— Имате ли достатъчен опит с огнестрелните наранявания?
— Предполагам, че е напълно достатъчен. При това този случай не е чак толкова сложен.
Колко ли убити от огнестрелно оръжие е аутопсирала? Трима? Двама? А може би само един?
Сякаш доловила неизказаните му съмнения, тя направи справката:
— Преди две години бях на работа в Йордания по време на гражданската война. Там се нагледах на огнестрелни рани.
— Но едва ли е имало много самоубийства.
— Това е вярно.
— Вижте какво, самоубийците рядко се целят в сърцето си — обясни Мартин Бек. — Повечето стрелят в устата, някои в слепоочията. Как мислите, колко ли е могъл да живее Свярд с подобна рана?
— Много малко. Минута, най-много две или три. Вътрешният кръвоизлив беше обширен. Това има ли някакво значение?
— Може и да няма. Но аз имам още един въпрос. Вие изследвахте трупа на двадесети?
— Да, на двадесети.
— Според вас, колко дни са минали преди това от смъртта му?
— Как да ви кажа…
— В заключението този пункт не е формулиран много ясно.
— Това е доста труден въпрос. Може би по-опитен паталогоанатом би отвърнал с по-голяма точност.
— А вие как мислите?
— Не по-малко от два месеца, но…
— Но?
— Всичко зависи от условията в помещението. Температурата и влажността на въздуха играят голяма роля. Например, ако е било горещо, срокът би могъл да бъде и по-малък. От друга страна, както вече ви казах, процесът на разлагане беше твърде обширен…
— Какво ще кажете за входното отверстие?
— На този въпрос също е трудно да се отговори пак по тази причина.
— В упор ли е стреляно?
— Според мен, не. Но имайте предвид, че мога да греша.
— И все пак какво мислите?
— Мисля, че се е застрелял по друг начин. Ако не бъркам, съществуват два основни способа?
— Точно така — потвърди Мартин Бек.
— Или дулото се притиска плътно до тялото и се натиска спусъкът, или пистолетът се държи с опъната ръка, с насочено към тялото дуло. В този случай, доколкото разбирам, спусъкът се натиска с палеца.
— Така е. И вие сте склонна да приемете тази версия?
— Да. Естествено това не е окончателен извод. Много е трудно да се определи дали изстрелът е направен в упор при толкова изменени тъкани.
— Разбирам.
— Затова пък аз не разбирам — произнесе девойката. — Нима е толкова важно да знаете кога се е застрелял?
— Като че ли, да. Свярд е бил намерен мъртъв в квартирата му, прозорците и вратата са били зарезени отвътре, лежал е до електрическа камина.
— Ето ви и причината за разлагането — оживи се тя. — При това положение може да е минал и месец.
— Наистина?
— Разбира се. Оттам идва и трудността да се разбере дали изстрелът е бил в упор.