В офиса имаше малка чакалня с машина за кафе, но аз не възнамерявах да стоя дълго. Бърнет Бигър дойде и ме покани в кабинета си. Беше едър и плещест и трябваше да го следвам по коридора, вместо да вървя до него, защото той го заемаше почти целия. Главата му беше обръсната — нов облик за него, доколкото ми беше известно.
— Виждам, че си сменил прическата.
Той прокара длан по лъскавия си череп.
— Наложи се, Хари. Сега това е на мода. Пък и побелявам.
— Всички побеляваме.
Бигър ме заведе в кабинета си. Помещението не беше малко, но не беше и голямо. Имаше основните неща, дървена ламперия, похвали и препоръки в рамки, изрезки от вестници и снимки от дните му в полицията. Вероятно изглеждаха много внушителни на клиентите.
Бигър се настани зад отрупаното с книжа бюро и ми посочи стола срещу него. Докато сядах, забелязах на стената зад гърба му лозунг в рамка. „Бигър и Бигър стават все по-добри и по-добри“.
Бърнет се наведе напред и сложи ръце на бюрото.
— Е, Хари, не очаквах да те видя пак. Странно е, че те гледам на този стол.
— И за мен е странно, че те виждам. И аз не предполагах, че пак ще се срещнем.
— Дошъл си да търсиш работа? Миналата година чух, че си напуснал. Ти си последният човек, за когото мислех, че ще напусне полицията.
— Никой не остава до края, Бърнет. Благодаря за предложението, но вече имам работа. Искам малко помощ.
Бигър се усмихна и кожата около очите му се опъна. Беше заинтригуван. Знаеше, че никога няма да стана охранител на корпоративни или индустриални предприятия.
— Не съм те чувал да искаш помощ за нещо. Какво ти трябва?
— Електронно наблюдение. Камера, която никой в стаята да не може да забележи.
— Колко голяма е стаята?
— С размерите на спалня. Може би пет на пет метра.
— Не се занимавай с тези неща, Хари. Започнеш ли да шпионираш по този начин, ще се пристрастиш. Ела да работиш за мен. Ще ти намеря някаква…
— Не, не е такова нещо, а страничен аспект на убийство, което разследвам. Човекът е в инвалидна количка. По цял ден седи и гледа телевизия. Искам да се уверя, че с него се държат добре. Със съпругата му става нещо. Или поне аз мисля така.
— Имаш предвид насилие?
— Може би. Не знам какво точно. Но има нещо.
— Човекът знае ли за намеренията ти?
— Не.
— Но ти имаш достъп до стаята?
— Да. Ще можеш ли да ми помогнеш?
— Имаме камери. Но трябва да разбереш, че повечето неща имат индустриално приложение. Обемиста техника. Струва ми се, че ти трябва малка камера като за наблюдение на бебета.
— Не искам да бие на очи. Човекът е бивше ченге.
Бигър кимна и стана.
— Ела в стаята с техниката и виж какво имаме. Андре е там. Ще те ориентира.
Поведе ме към задната част на сградата и влязохме в стаята с техниката — помещение с размерите на двоен гараж, пълно с тезгяхи, лавици и всякакви електронни уреди. Пред екрана на малък телевизор се бяха събрали трима мъже. Познах единия, най-едрия — Андре, сина на Бърнет. Виждах го за пръв път, но се досетих, че е той, по размерите а приликата с баща му. И по обръснатата глава.
Бърнет ме представи и Андре обясни, че гледат запис на кражба с взлом в склад на клиент. Баща му каза какво търся и синът ме заведе до друг тезгях и ми показа камери, които могат да се скрият във ваза, лампа, рамка на картина и часовник. Спомних си как Лотън Крос се бе оплакал, че не вижда колко е часът на телевизионния екран, и избрах последната.
— Тази ще свърши работа. Как се работи с нея?
— Това е часовник за класна стая. Искаш да го сложиш на стената на спалня? Ще изпъква като цици на…
— Андре — сгълча го баща му.
— Стаята не се използва като спалня — казах аз. — Той гледа телевизия там. Каза ми, че не вижда колко е часът на екрана. Затова няма да му се стори странно, когато занеса голям часовник.
Андре кимна.
— Добре. Искаш ли звук? Цвят?
— Звук, да. Цвят би било добре, но не е необходимо.
— Хубаво. Искаш ли да предава, или всичко да е вътре?
Погледнах го тъпо и му стана ясно, че не разбирам.
— Правя го по два начина. Единият е камерата да предава образ и звук към приемник, който ги записва на видео. Ще трябва да намериш сигурно място за приемника в радиус от трийсетина метра. В микробус пред къщата ли ще бъдеш?
— Нямам такива планове.
— Добре. Вторият вариант е дигитална камера с вграден чип, на който да записваме директно всичко.