— Разбирам. — Усещането ми беше познато.
Стиснахме си ръцете и си тръгнах, стиснал часовника подмишница. Дано да ми покажеше, че светът не е толкова лош, колкото мислех.
16
На връщане към Удландс Хилс се отбих вкъщи и взех кутията с инструменти от килера, после минах през магазина за алкохол. Не се обадих на Лотън Крос. Шансът да си е у дома беше сто процента.
Даниела Крос отвори вратата чак след като потропах три пъти. Като ме видя, напрегнатото й лице се намръщи още повече.
— Той спи — каза тя. — Още се съвзема от вчера.
— Тогава го събуди, Дани. Трябва да говоря с него.
— Не може да нахлуваш тук, когато поискаш. Вече не си ченге. Нямаш право.
— А ти имаш ли право да решаваш с кого да се вижда Лотън?
Това сякаш малко охлади гнева й. Даниела погледна кутията с инструменти и после кутията под мишницата ми.
— Нося му подарък. Виж какво, Дани, трябва да говоря с Лотън. Ще дойдат да го видят едни други хора. Искам да го подготвя.
Без да каже нито дума, Дани се отдръпна и отвори широко вратата. После вдигна ръка и ми направи знак да вляза. Прекрачих прага и тръгнах към стаята на Лотън.
Той спеше в инвалидната си количка. Устата му беше отворена и на лицето му имаше капка от течност, която приличаше на лекарство. Не исках да го гледам. Лотън ми напомняше за онова, което можеше да ми се случи. Сложих инструментите и часовника на леглото и затворих вратата, като я треснах силно с надеждата да събудя Лотън. Мисълта да го докосна, за да го събудя, не ме привличаше.
Обърнах се към него и забелязах, че клепачите му потрепват и се отварят наполовина.
— Здрасти, Лотън. Аз съм, Хари Бош.
Видях зелената светлинка на монитора на бюрото и отидох зад инвалидната количка, за да го изключа.
— Хари? — попита той. — Къде си?
Застанах пред него със застинала усмивка.
— Ето ме. Разсъни ли се?
— Да…
— Добре. Трябва да ти кажа нещо. И съм ти донесъл подарък.
Приближих се до леглото и бръкнах в кутията с часовника.
— Уиски?
В гласа му се долови възбуда. Отново съжалих за избора си на думи и му показах часовника.
— Донесох ти този стенен часовник. Сега ще можеш да виждаш колко е часът.
Той изпъшка.
— Тя ще го махне!
— Ще й кажа да не го маха. Не се безпокой.
Отворих кутията с инструментите и извадих чук и гвоздей. Огледах стената вляво от телевизора и избрах място в средата. Отдолу имаше електрически контакт. Вдигнах високо гвоздея и го забих в стената. Докато окачвах часовника, вратата се отвори и Дани надникна в стаята.
— Какво правиш? Той не иска часовник тук.
Нагласих часовника, отпуснах ръце и я погледнах.
— На мен пък ми каза, че иска.
И двамата погледнахме Лотън, за да реши спора. Очите му се стрелкаха ту към съпругата му, ту към мен.
— Ами да опитаме — каза той. — Ще знам колко е часът и кога започват любимите ми предавания.
— Добре — отсечено рече тя. — Както кажеш.
После излезе и затвори вратата. Наведох се и включих кабела на часовника в контакта. После протегнах ръка, сверих го и включих камерата. Накрая прибрах чука в кутията с инструментите и щракнах ключалката.
— Хари?
— Какво? — попитах, макар да знаех какъв ще е въпросът.
— Донесе ли ми от онова?
— Малко.
Пак отворих кутията с инструментите и извадих плоската, която бях напълнил в магазина за алкохол.
— Дани каза, че си бил махмурлия. Сигурен ли си, че искаш?
— Разбира се, че искам. Дай ми глътка, Хари, моля ти се…
Изпълних желанието му и се почувствах някак виновен, че съм дал на този сломен човек единствената радост, която, изглежда, е останала в живота му.
— Слушай, Лотън, дойдох да те предупредя. Мисля, че бръкнах в гнездото на осите.
— Какво стана?
— Опитах се да намеря агентката, която се е обадила на Джак Дорси за проблема със серийния номер на банкнотата.
— Аха. Намери ли я?
— Не. Името й е Марта Геслер. Говори ли ти нещо?
Погледът му се плъзна по тавана, сякаш спомените му бяха там.
— Не. Трябва ли?
— Не знам. Изчезнала е безследно скоро след деня, в който се е обадила на Джак.
— По дяволите!
— Разбрах го, когато се обадих, за да я потърся.
— Ще дойдат ли да говорят с мен?
— Не знам. Но точно затова искам да те предупредя. Мисля, че може да дойдат. Свързват случая с тероризма. С разследването се занимава специален екип, създаден след 11 септември. И чух, че имали навика първо да стрелят и после да ти четат правата.
— Не искам да идват тук, Хари. В какво ме забърка?
— Съжалявам, Лотън. Ако дойдат, остави ги да задават въпросите си и отговаряй, доколкото можеш. Питай ги за имената им и кажи на Дани да ми се обади, след като си тръгнат.