— Ще се опитам. Но не искам да ми досаждат.
— Знам, Лотън.
Приближих се до инвалидната му количка и му показах бутилката.
— Искаш ли още?
— И още как.
Излях голяма глътка в устата му и после малко вода. Очите му леко се изцъклиха.
— Добре ли си?
— Да.
— Искам да ти задам няколко въпроса. Хрумнаха ми, след като разговарях с хората от ФБР.
— Какви въпроси?
— За обаждането до Джак. ФБР казаха, че няма запис Геслер да се е обаждала за списъка със серийните номера на банкнотите.
— Може да не е била тя. Джак не ми каза име. И дори да ми е казал, не си го спомням. Забравил съм го.
— Убеден съм, че е била тя. Всичко друго, което ми каза, съвпада. Тя е имала такава програма в преносимия си компютър, който обаче е изчезнал заедно с нея.
— Виж ти. Вероятно обаждането й е записано някъде. И записът е изчезнал заедно с нея.
— И аз така мисля. А спомняш ли си по кое време се обади?
— Нямам представа, Хари. Беше просто едно от многото обаждания. Сигурен съм, че Джак го е отбелязал в дневника.
Имаше предвид регистъра, където се записва всичко в хронологична последователност. Или поне трябва да е така.
— Да, знам. Но нямам достъп до него. Забрави ли, че вече съм външен човек?
— О, да бе.
— Каза ми, че тя се обадила десетина месеца след началото на разследването. Вече сте работели по други случаи, но Дясак продължил да се занимава с убийството на Анджела Вентън. Тя бе убита на 16 май 1999 година. Марта Геслер е изчезнала на 19 март следващата година, десет месеца по-късно.
— Тогава съм си спомнил точно. Какво друго искаш?
— Само… — Не довърших мисълта си. Опитвах се да реша какво да попитам и как да се изразя. Нещо в хронологията не беше наред.
— Само какво?
— Знам ли. Щом Джак е говорил наскоро с агентката, би трябвало да спомене нещо, когато е изчезнала. Това беше голяма новина. Всеки ден пишеха във вестниците и говореха по телевизията за инцидента. Възможно ли е да се е обадила по-рано, в началото на разследването? Така Джак би могъл да забрави за обаждането й, когато е било съобщено за изчезването й.
Крос мълча известно време — обмисляше предположението ми. Аз пък размишлявах и върху други версии, но не стигах доникъде.
— Дай ми още малко питие, Хари.
Той всмукна голяма глътка и се закашля. Когато заговори отново, гласът му беше още по-дрезгав.
— Не. Мисля, че беше десет месеца по-късно.
— Затвори очи за секунда, Лотън.
— Какви ги говориш?
— Затвори очи и се съсредоточи върху спомена. Фокусирай се върху онова, което е останало в паметта ти.
— Да ме хипнотизираш ли се опитваш, Хари?
— Опитвам се да те накарам да се съсредоточиш и да ти помогна да си спомниш какво е казал Джак.
— Няма да стане.
— От теб зависи, Лотън. Отпусни се. Опитай се да забравиш всичко друго. Мисли само какво е казал Джак за обаждането.
Очите му се раздвижиха под тънките, полупрозрачни клепачи, но след няколко мига се забавиха и спряха. Наблюдавах лицето му и чаках. От години не бях пробвал методите си на хипноза, за да събуждам спомени за визуални описания на събития и заподозрени. Исках Крос да си спомни времето и мястото на разговора си с Дорси и възможно повече подробности от него.
— Представи си, че съзнанието ти е черна дъска, Лотън, и ти я изтриваш. Виждаш ли я?
— Да.
— Добре. Приближи се до дъската и напиши името на Джак най-отгоре, за да има място отдолу.
— Това е глупаво, Хари. Аз…
— Направи ми това удоволствие, Лотън. Напиши името на Джак най-отгоре на дъската.
— Добре.
— Хубаво. А сега погледни дъската и под името на Джак напиши думите „телефонно обаждане“.
— Готово.
— Добре. Вгледай се в тези три думи и се съсредоточи върху тях: Джак. Телефонно обаждане.
Последва тишина, нарушавана само от едва доловимото тиктакане на новия часовник.
— Лотън, сега искам да се съсредоточиш върху черното пространство около думите. Около буквите. Гледай между буквите.
Зачаках, наблюдавайки клепачите му. Видях, че движенията на очите започнаха отново.
— Джак ти говори, Лотън. Казва ти за агентката. Казва, че тя има нова информация за обира на снимачната площадка.
Дълго чаках. Питах се дали да не спомена името на Геслер, после реших, че е по-добре да не го правя.
— Какво ти казва той, Лотън?
— Нещо не е наред със серийния номер. Съвпада с друг.
— Тя вече обадила ли му се е?
— Обадила му се е.
— А ти къде си, когато ти казва това?
— Двамата сме в колата. Отиваме в съда.
— На процес ли?
— Да.
— Кого съдят?
— Едно мексиканско хлапе. Бандитче, убило един корейски бижутер в Западния район. Алехандро Пениенда. Ще четат присъдата.