Лежеше на една страна върху кафявите плочки с цвета на засъхнала кръв. Очите й бяха отворени и изцъклени и загрозяваха красивото лице. Роговиците имаха кръвоизливи, разголената й гръд беше почти плоска. Приличаше на момчешка и си помислих, че това вероятно е било лично неудобство за този град, където физическите атрибути често надделяват над душевната същност. Убиецът бе разкъсал блузата и сутиена й, за да покаже интимната й уязвимост, сякаш не беше достатъчно да отнеме живота й.
Но най-ясно си спомням ръцете й. Когато безжизненото й тяло се бе свлякло на плочките, ръцете й се бяха доближили една до друга от лявата й страна и бяха останали протегнати над главата, сякаш умоляваха някого за нещо. Приличаха на ръце от ренесансова картина. Работил съм върху почти хиляди убийства, но никога положението на труп не ме е поразявало толкова силно.
Може би виждах твърде много в позата, в която бе паднала. Но всеки случай е безкрайна битка. Повярвайте, трябва да носите нещо със себе си всеки път, когато отивате на тази битка. Нещо, на което да се опирате. Предимство, което да ви мотивира или тегли. И за мен това бяха ръцете й. Не мога да ги забравя. Мисля, че те се протягаха към мен.
Разследването потръгна веднага, защото Кизмин Райдър познаваше жертвата. Знаеше само малкото й име. Познавали се от фитнес залата на Ел Сентро, където поддържали формата си. Поради неопределеното си работно време в отдела Райдър не можеше да ходи там по график и правеше гимнастика в различни дни и по различно време, в зависимост от свободните си часове и случая, по който работеше. Често срещала Бентън във фитнес центъра и били разговаряли няколко пъти.
Райдър бе научила, че Бентън се опитва да направи кариера във филмовия бизнес. Работела като асистент-продуцент в „Айдолон Продъкшънс“, компанията, оглавявана от Александър Тейлър. Графикът на продукциите изисквал денонощна заетост в зависимост от това кога са свободни местата на снимките и персоналът, което пък означавало, че Бентън също посещава фитнес центъра в различни часове и дни и има малко време за сериозна връзка. Споделила с Райдър, че през последната година излиза само на две срещи и че в живота й нямало мъж.
Но познанството им било бегло и Райдър не бе виждала Анджела извън фитнес центъра. И двете бяха млади черно-кожи жени, опитващи се да предпазят телата си да не им изневерят, докато са заети с професионалните си задължения — да се катерят по стръмните стълби към други, различни светове.
Въпреки всичко започнахме добре. Веднага разбрахме с кого имаме работа — отговорна и самоуверена млада жена, грижеща се за здравето и кариерата си. Това елиминира посоката на разнообразие от стилове на живот, по която можеше погрешно да се насочим. Единствената засечка беше, че Райдър за пръв път виждаше човек, когото познава, като жертва на убийство, което й е възложено да разследва. Още на сцената на престъплението забелязах, че се стъписа. Райдър обикновено говореше много, когато правехме оглед, и развиваше теория на разследването. Но този път мълчеше и отговаряше само когато я питаха нещо.
Нямаше свидетели на убийството. Вестибюлът не се виждаше от улицата и предлагаше на убиеца идеално прикритие — той сигурно се бе движил свободно, без да се страхува, че може да го забележат отвън. И все пак имаше риск. Всеки момент би могъл да влезе или излезе някой обитател на сградата и да види Бентън и убиеца й. Ако мъжът с кучето бе извел домашния си любимец час по-рано, вероятно щеше да стане свидетел на убийството. И можеше да спаси Анджела или и той да свърши като жертва.
Аномалии. Голяма част от работата на детектива е да търси аномалии. Престъплението приличаше на нападение при удобна възможност. Убиецът бе проследил Бентън и бе изчакал момента, когато тя е влязла във вестибюла. Но някои аспекти на сцената предполагаха, че е знаел за вестибюла и може да е чакал там, досущ ловец, наблюдаващ капан и дебнещ плячката си.
Аномалии. Анджела Бентън беше метър шейсет и три, но силна и млада. Райдър бе свидетелка на режима й на гимнастика и познаваше силата и издръжливостта й. Въпреки това нямаше следи от борба. Под ноктите й нямаше кожа или кръв. Познавала ли бе убиеца си? Защо не се бе съпротивлявала? Мастурбирането и разкъсването на блузата й предполагаха престъпление по психо-сексуални мотиви, което се извършва от сам човек. Но липсата на борба за живот показваше, че Бентън е била напълно и бързо обезвредена. Дали бе имало повече от един убиец?