— Разбирам. Ще се науча, но в момента не съм толкова вещ, а издирванията са много важни.
Тя, изглежда, се колебаеше дали да продължи да ми помага. Искаше ми се да си бях взел разрешителното за частен детектив. Може би щеше дай повлияе. Госпожа Молой погледна към бюрото си, за да види дали някой не се нуждае от помощ. Мъжът със списанието „Родителите днес“ се разхождаше насам-натам и се преструваше, че чака някого или иска да пита нещо.
— Ще отида да питам господина дали се нуждае от помощ и ще се върна — каза госпожа Молой и тръгна, без да изчака отговора ми.
Приближи се до непознатия и го попита дали му трябва нещо. Той поклати глава, погледна към мен и тръгна нанякъде. Библиотекарката се върна и седна пред компютъра.
— Какво ще търсим сега?
— Джак Дорси — отговорих аз. — И за да стесните кръга, може да добавите и бар „Нат“.
Тя написа информацията и започна да търси. Резултатите бяха тринайсет. Помолих я да отвори първата статия. Датата беше 7 април и се описваха събитията от предишния ден.
от Кийша Ръсел,
репортер на „Таймс“
Вчера на обяд в холивудски бар бяха простреляни двама детективи от полицията и барманът. В заведението нахлул мъж и се опитал да го ограби. В стрелбата в 13 часа в „Нат“ на Чероки Авеню бе убит с огнестрелно оръжие Джак Х. Дорси, четирийсет и девет годишен. Партньорът му Лотън Крос, трийсет и осем годишен, е в критично състояние с наранявания в главата и врата. Двайсет и девет годишният барман Доналд Райе е бил прострелян многократно и също е починал на местопрестъплението. Лейтенант Джеймс Мейси каза, че заподозреният е бил с черна скиорска маска и е избягал с неоповестена сума пари, взета от касата на бара. Мейси добави, че не е ясно дали Дорси и Крос са се опитали да предотвратят обира, като по този начин са предизвикали стрелбата. Двамата детективи са били простреляни, докато седели в сепаре в оскъдно осветена част на бара. Нито един от двамата не е извадил оръжието си.
Според Мейси детективите извършвали разпити и решили да обядват в бара. Няма данни някой от тях да е консумирал алкохол.
„Отишли са там, защото заведението е било наблизо — обясни Мейси. — Това е най-злополучното решение, което биха могли да вземат.“
По време на инцидента в бара не е имало други служители или посетители. Случаен минувач е видял как стрелецът е избягал след стрелбата и е дал на полицията частично описание на заподозрения. Като предпазна мярка полицията запазва анонимността на свидетеля.
Спрях да чета и попитах библиотекарката дали може да направя разпечатка на статията.
— Петдесет цента на страница — отговори тя. — Само в брой.
— Добре.
Госпожа Молой подаде команда за разпечатване и пак погледна към бюрото си. Стоях прав и го виждах по-добре.
— Още няма никого. Бихте ли направили още нещо за мен?
— Ако побързаме. Какво желаете?
Напрегнах паметта си, опитвайки се да намеря име, което да ми помогне да направя онова, което исках.
— Ами… например да търсим с думата „тероризъм“.
— Шегувате ли се? Знаете ли в колко много статии е употребена тази дума през последните две години?
— Добре, добре, отказвам се. Трябва ли думите за търсене да са свързани в изречение?
— Не. Вижте какво, трябва да се върна на…
— Разбира се. А какво ще кажете за думите „ФБР“, „заподозрян терорист“, „Ал Кайда“ и „терористична клетка“? Бихте ли опитали?
— И това сигурно ще даде много резултати.
Тя написа информацията. Зачакахме и компютърът докладва 467 резултата. Всички, с изключение на шест, бяха след 11 септември 2001 година. Под бройката се изписа заглавието на всяка статия. На екрана се появиха първите четирийсет и две страници на списъка със заглавията.
— Ще трябва да ги прегледате сам — рече госпожа Молой. — Аз трябва да се върна на работното си място.
Започнах последното търсене почти на шега. Предполагах, че мъжът със списанието „Родителите днес“ или ще разпита госпожа Молой, след като изляза, или ще изпрати друг агент да продължи да ме следи. Исках да добавя аспекта с тероризма към разследването си, за да има върху какво да се чудят. Но после осъзнах, че може да успея да разбера с какво се занимава Бюрото.
— Добре. Чудесно. Благодаря за помощта.
— Не забравяйте, че затваряме в десет. Това означава, че имате още двайсет и пет минути.
— Да. Между другото, къде отиде разпечатката?
— На бюрото ми. Каквото и да разпечатате, ще пристигне там. Идвате при мен, плащате и ви го давам.