Извадих шише вода от хладилника и излязох на задната тераса, за да наблюдавам как слънцето се издига над хълмовете. Възглавницата на шезлонга беше мокра от росата, затова я обърнах и седнах. Вдигнах крака и се облегнах назад. Въздухът още беше хладен, но аз бях със сако. Оставих шишето с вода на облегалката на шезлонга и пъхнах ръце в джобовете си. Беше ми приятно, че съм се върнал вкъщи след нощта, прекарана в килията.
Слънцето позлати хълмовете от другата страна на прохода Кауенга. След малко трябваше да си сложа слънчеви очила, но бях твърде уморен, за да стана да ги взема. Затворих очи и заспах. Сънувах Анджела Бентън и ръцете й и друга жена, която не познавах — тя се появи в съня ми и протегна ръце към мен.
Събудих се след два часа. Слънцето изгаряше очите ми през клепачите. След известно време осъзнах, че тупането, което мислех, че усещам в главата си, се чува от външната врата. Станах и съборих шишето с вода от облегалката. Понечих да го хвана, но не успях — то се търкулна по терасата и падна в храстите в каньона. Надвесих се над перилата и погледнах надолу, но не го видях.
На вратата отново се потропа и после чух приглушен глас, който ме викаше. Минах през всекидневната и отворих. На прага стоеше Рой Линдъл. Гледаше сърдито.
— Стига си се излежавал, Бош.
И посегна да ме блъсне обратно в къщата, но аз сложих ръка на гърдите му и го бутнах назад. Поклатих глава и Линдъл разбра намека ми, посочи към дома ми и ме погледна въпросително. Кимнах, излязох и затворих вратата.
— Да вземем моята кола — прошепна Рой.
— Добре, защото моята е в Удланд Хилс.
Служебният автомобил бе паркиран на тротоара, което беше нарушение на правилника. Качихме се и потеглихме към Мълхоланд. Не мисля, че Линдъл ме водеше някъде. Просто караше напосоки.
— Какво е станало? — попита той. — Казаха ми, че снощи са те прибрали.
— Да. Вашият взвод ПАТ. Може да се каже, че ме опаткаха.
Линдъл ме погледна, после отново се вторачи в пътя.
— Не изглеждаш зле. Лицето ти дори е поруменяло.
— Благодаря, че забеляза. Какво искаш?
— Мислиш, че са сложили подслушвателни устройства в дома ти?
— Вероятно. Нямах време да проверя. Какво искаш? Къде отиваме? — попитах пак, макар че се досещах.
Пътят лъкатушеше по хълма и предлагаше множество красиви гледки към залива Санта Моника.
Както предполагах, Линдъл отби на малък паркинг и спря до стар микробус „Фолксваген“. Смогът беше гъст. Виждаше се само сградата на „Капитол Рекърдс“.
— Да не го увъртам, а? — попита Линдъл и се обърна към мен. — Добре. Какво става с разследването?
Дълго го гледах. Опитах се да проумея дали е дошъл заради Марти Геслер, или са го изпратили служебно като придатък на специален агент Пипълс, за да разбере дали съм се отказал от разследването. Естествено Линдъл и Пипълс бяха Различни чудовища от различни етажи на федералната сграда Но и двамата носеха една и съща значка. Пък и може би върху Линдъл бяха упражнили натиск.
— Няма разследване.
— Какво? Будалкаш ли се с мен?
— Не се будалкам. Може да се каже, че видях светлината. Принудиха ме да прозра истината.
— Тогава какво ще правиш? Ще го зарежеш ей така?
— Да. Ще си взема колата и ще отида на почивка. Може би в Лас Вегас. Тази сутрин започнах да се пека на слънцето. Може да похарча и малко пари.
Линдъл се усмихна многозначително и изсумтя:
— Да ти го начукам. Знам какво мислиш. Смяташ, че са ме изпратили да те проверя, нали? По дяволите!
— Точка по въпроса, Рой. Сега би ли ме закарал у дома? Искам да си събера багажа.
— Не и докато не ми кажеш какво става.
Открехнах вратата.
— Тогава ще се прибера пеша. Тъкмо ще се раздвижа.
Слязох от колата и тръгнах към Мълхоланд. Линдъл отвори вратата на автомобила си, като удари стария микробус, и хукна подир мен.
— Чакай, Бош. Изслушай ме.
Настигна ме и ми препречи пътя. Сви ръце в юмруци и ги вдигна пред гърдите си, сякаш се опитваше да се освободи от верига, с която бе окован.
— Дойдох по собствено желание, Хари. Никой не ме е изпращал. Не се отказвай от разследването. Онези типове вероятно само те плашат, това е всичко.
— Кажи това на хората, които държат там. Не искам да изчезвам, Рой. Разбираш ли какво имам предвид?
— Глупости. Ти никога не би…