Лангуайзър възмутено поклати глава.
— Ако записът стигне до „Таймс“ или до телевизията…
— Не искам да стига дотам… Това е най-лошият сценарий.
— Защо не, Хари? Тези агенти са престъпници. Поне този Милтън. А другият също е виновен, защото само стои и му позволява да върши такива неща. Мислиш ли, че главната прокуратура и Конгресът на Съединените щати са искали това, когато са гласували законите, които промениха и осъвремениха правилата и методите на Бюрото след атентатите на 11 септември?
— Не. Но би трябвало да се досетят какво ще последва. Абсолютната власт поражда абсолютна корупция. Трябвало е да знаят, че ще стане подобно нещо. Разликата е, че Лотън Крос не е куриер от Близкия изток, а бял човек, американски гражданин. Освен това е бивше ченге и инвалид, защото е бил прострелян при изпълнение на служебния си дълг.
Лангуайзър кимна мрачно.
— Точно затова трябва да покажеш записа…
— Джанис, ще работиш ли за мен, или да си взема материалите и да потърся друг?
Тя вдигна ръце в знак, че се предава.
— Да, ще работа за теб, Хари. Само казвам, че това не трябва да се размине безнаказано.
— Разбира се, че няма да го оставя така. Но още не искам да показвам записа. Първо смятам да го използвам, за да получа нещо.
— Какво?
— Готвех се да ти кажа, но ти се разпали и не ми позволи.
— Съжалявам. Вече се успокоих. Разкажи ми плана си, Хари.
И аз го направих.
25
В „Кейт Мантилини“ на Уилшир Булевард имаше редица сепарета с високи прегради, които предоставяха на посетителите повече уединение от другите заведения в града. Затова избрах този ресторант за срещата. Подраних с петнайсет минути, настаних се в сепаре с изглед към булеварда и зачаках. И специален агент Пипълс дойде по-рано. Наложи му се да мине покрай редицата сепарета и да поглежда във всяко, за да ме намери. После мълчаливо и навъсено седна срещу мен.
— Радвам се, че дойдохте, агент Пипълс.
— Не ми се идваше, но нямах избор.
— Предполагам.
Той разгърна едно от менютата на масата.
— Не съм бил тук. Хубава ли е храната?
— Не е лоша. В четвъртък има чудесен пай с Пилешко.
— Днес не е четвъртък.
— И вие не сте дошли тук, за да ядете.
Пипълс вдигна глава и ме срази с убийствен поглед, но този път в него нямаше надменност и превъзходство. И двамата знаехме, че сега аз държа козовете. Погледнах през прозореца.
— Довели ли сте хората си, агент Пипълс? Чакат ли ме?
— Дойдох, както ме инструктира адвокатката ви.
— Дано да е така. Ако отново ме задържите или предприемете нещо срещу адвокатката ми, записът ще бъде изпратен по електронната поща на медиите и разпространен по Интернет. Има хора, които ще разберат, ако изчезна, и без да се колебаят, ще публикуват кадрите.
Пипълс поклати глава.
— Непрекъснато повтаряте думата „изчезнал“. Тук не е Южна Америка, Бош. И ние не сме нацисти.
Кимнах в знак на съгласие.
— Наистина не изглеждате такъв, докато седите в този хубав ресторант. Но докато бяхте в онази килия на деветия етаж и никой не знаеше къде съм, беше различно. Азиз Доишката и другите, които сте прибрали там, вероятно в момента не знаят каква е разликата между Калифорния и Перу.
— Защитавате ли ги? Хора, които биха искали да видят страната ни срината със земята.
— Не ги…
Млъкнах, защото сервитьорката се приближи до сепаре-то. Каза, че името й е Кати, и попита дали сме готови с поръчката. Пипълс си поръча кафе, а аз — кафе и мелба. След като Кати се отдалечи, Пипълс ме погледна учудено.
— Напуснал съм силите на реда. Мога да си позволя мелба.
— Добре си живеете.
— Тук правят хубава мелба и работят до късно. Чудесна комбинация.
— Ще го запомня.
— Гледали ли сте „Жега“? Това е заведението, където Ал Пачино в ролята на ченгето се среща с Робърт Де Ниро в ролята на крадеца. Двамата си казват, че няма да се поколебаят единият да убие другия, ако се стигне дотам.
Пипълс кимна. Дълго се гледахме в очите. Посланието беше предадено. Реших да пристъпя към същината на въпроса и попитах:
— Какво ще кажете за камерата ми в часовника? Фасадата му падна и на лицето му изведнъж се изписа обида. Имаше такъв вид, сякаш го бяха хвърлили на лъвовете. Той знаеше какво го очаква, ако записът бъде разпространен. Милтън работеше за него, следователно и Пипълс щеше да пострада. Видеозаписът на Родни Кинг бе предизвикал в полицията на Лос Анджелис чистка, която стигна чак до върховете. Пипълс беше достатъчно умен, за да знае, че ще го стъпчат, ако не овладее проблема.
— Бях възмутен от онова, което видях. Искам да се извиня. Смятам да отида при Лотън Крос и да се извиня и на него.