Прибрах се вкъщи и веднага се обадих на Джанис Лангуайзър, която бе променила малко плана ми. Не искаше всяка вечер да оставям съобщение на телефонния секретар в кабинета й в кантората, а настоя дай се обаждам направо по клетъчния телефон.
— Как мина срещата?
— Ами, мина. Сега трябва да чакам. Дадох му срок до Утре вечерта. Предполагам, че дотогава ще знам.
— Той как го прие?
— Както очаквахме. Зле. Но мисля, че в края на разговора прозря истината. Смятам, че утре ще се обади.
— Надявам се. Играеш опасна игра.
— Може би. А ти? Готова ли си?
— Мисля, че да. Чипът е в сейфа на кантората. Ще чакам Да ми се обадиш. В противен случай знам какво да направя.
— Добре, Джанис. Благодаря. — Лека нощ, Хари.
Затворих и се замислих. Изглежда, всичко беше наред. Пипълс трябваше да направи следващия ход. Вдигнах отново телефона и се обадих на Елинор. Тя отговори веднага. Гласът й не беше сънен.
— Извинявай. Обажда се Хари. Играеш ли?
— И да, и не. Играя, но не ми върви, затова реших да си почина. Стоя пред „Беладжо“ и гледам фонтаните.
Кимнах. Представих си я как се е облегнала на перилата и наблюдава осветените фонтани. По телефона се чуваше музика и плисък на вода.
— Как беше в „Командърс Палис“?
— Откъде знаеш?
— Тази вечер имах посещение от Бюрото.
— Много са бързи.
— Да. Чух, че ресторантът бил хубав. Скаридите били меки като памук. Хареса ли ти?
— Да, но повече ми хареса онзи в Ню Орлийнс. Храната е същата, но автентичното си е автентично, нали?
— Да. Освен това не е много приятно да се храниш сам. — Едва не се наругах на глас заради тъпата си прозрачна забележка.
— Не бях сама. Поканих една приятелка. Ти не ми каза, че има ограничения в разходите, Хари.
— Няма.
Трябваше да отклоня разговора в друга посока. И двамата знаехме от какво се интересувам и положението ставаше тягостно.
— Забеляза ли някой да те следи?
Последва мълчание.
— Не. Надявам се, че не си ме забъркал в неприятности, Хари.
— Не. Всичко с теб е наред. Обаждам се да ти кажа, че измамата приключи. ФБР знаят, че съм тук.
— По дяволите, нямах възможност да отида да пазарувам и да си купя подаръка, който ми обеща.
— Все още можеш да го направиш.
— Всичко наред ли е, Хари?
— Искаш ли да поговорим за това?
Помислих си, че не трябва да говоря по телефона, но не го казах.
— Може би когато се видим следващия път. В момента съм много уморен.
— Добре, няма да те задържам. Какво да правя с кредитните ти карти? И знаеш ли, че забрави пътническата си чанта на задната седалка в колата ми?
Каза го така, сякаш го бях направил нарочно.
— Ами, нека засега да остане там. Може би когато приключа с онова, по което работя, ще дойда и ще я взема.
Тя отговори след дълга пауза.
— Само че този път ме предупреди по-рано. За да съм готова.
— Разбира се.
— Е, Хари, връщам се вътре. Може би разговорът с теб ще обърне късмета ми.
— Дано, Елинор. И още веднъж ти благодаря за онова, което правиш за мен.
— Няма проблем. Лека нощ.
Тя затвори.
— И успех — добавих аз, макар че Елинор не ме чу.
И аз затворих и се замислих за разговора. „Само че този път ме предупреди по-рано. За да съм готова.“ За какво трябваше да е готова?
Разбрах, че може да се побъркам, ако се притеснявам за това. Прогоних мислите за Елинор, взех бира от хладилника и излязох на задната тераса. Нощта беше хладна и ясна. Светлините на магистралата долу искряха като диамантена огърлица. Отнякъде се чуваше женски смях. Замислих се за Дани Крос и за песента, която нежно бе пяла на съпруга си. Нощта, винаги е свята, когато си влюбен или си загубил любим човек. Светът е чудесен само ако ти си го направиш такъв. Няма пътни знаци, които да сочат към шосе „Рай“.
Реших, че когато всичко това свърши, ще отида в Лас и ще остана там. Ще хвърля жребия. Ще отида при и ще си опитам късмета.
27
На сутринта разгърнах на масата документите, които бях извадил от двигателя на шевролета на Лотън Крос. Отидох в кухнята да си направя кафе, но установих, че се е свършило. Можех да изляза да купя от магазина надолу по хълма, но исках да стоя до телефона. Очаквах Джанис Лангуайзър да се обади рано. Затова си взех бутилка минерална вода, седнах на масата и се вторачих в докладите, които Крос бе преснел и занесъл в дома си преди три години.
Видях копие на доклада за банкнотите, изготвен от банката, отпуснала парите за филма, и таблиците за времето и мястото, на които се бяха намирали разпитаните хора, съставени от Лотън Крос и Джак Дорси, преди да ги натоварят с други разследвания.