Снимането на филма временно е преустановено. Не е ясно кога камерите ще заработят отново и дали ще бъдат използвани фалшиви пари, ако снимките продължат.
Прегледах допълващата статия на тема колко е необичайно да се използват истински банкноти, при това толкова много, на снимачна площадка, каквито и предпазни мерки да се вземат. Там се уточняваше, че парите са били в две чанти, и правилно се подчертаваше, че едва ли всичките два милиона долара могат да бъдат обхванати в един кадър. Въпреки това продуцентите на филма са бяха съгласили с искането на режисьора да се използват истински пари и двата милиона да бъдат набавени за достоверност. Но неназовани вътрешни източници и холивудските наблюдатели, цитирани в статията, предполагаха, че не става дума за пари, нито за достоверност или дори за изкуство, а просто за игра на надмощие. Волфганг Хаус го бе направил, защото е можел. В миналото той се бе занимавал с евтини филми с малък бюджет, но само на четири години се бе издигнал до голям холивудски играч. Настоявайки за двата милиона истински долари в брой за снимането на рутинни сцени, Хаус бе използвал новопридобитата си сила. Имаше достатъчно власт, за да ги поиска на снимачната площадка. Това беше поредната история за холивудската фукня. Само че този път бе станало убийство.
Прегледах репортажа, публикуван два дни след обира. Там се преразказваха първите два репортажа и имаше малко нова информация за разследването. Нямаше арести, нито заподозрени. Най-важната нова информация беше, че „Уорнър Брос“ е оттеглила финансовата си подкрепа за филма седем дни след като кинозвездата Бренда Барстоу се бе отказала от ролята, позовавайки се на загриженост за безопасността си. Бяха цитирани неназовани източници от продукцията, които предполагаха, че актрисата е напуснала поради други причини, но е използвала клаузата от договора си, гарантираща лична-; та й безопасност.
Накрая се споменаваше за разследването на обира и престрелката — то се било разраснало и вече обхващало и убийството на Анджела Бентън и отдел „Обири и убийства“ го бил взел от холивудското районно управление. Забелязах, че най-отдолу е ограден параграф. По всяка вероятност го бях направил аз преди четири години.
Източници потвърдиха, че откраднатите пари са били белязани. Следователи признаха, че проследяването на банкнотите може да се окаже най-добрият шанс за идентифицирането и залавянето на заподозрените.
Не си спомнях да съм ограждал параграфа преди четири години и се запитах защо бих го направил. Когато бе публикувана статията, вече не работех по случая. Предположих, че съм продължил да се интересувам от произшествието и съм проявил любопитство да проверя дали източникът е дал точна информация на репортерката или пък съм се надявал крадците да прочетат статията и да се паникьосат от вероятността да бъдат проследени. Което щеше да им попречи да харчат парите и да увеличи шанса за намирането на цялата сума.
Пожелателно мислене. Но вече нямаше значение. Сгънах изрезките, оставих ги настрана и се замислих за онзи ден в къщата на Селма Авеню. Новинарските репортажи бяха бледо описание, досущ снимка от самолет. Все едно да се опитваш да разбереш какво е било във Виетнам през 1967 година, като гледаш репортажите на Уолтър Кронкайт. Разказите не могат да пресъздадат суматохата, мириса на кръв и страх и прилива на адреналин, докато парашутистите скачат от транспортния самолет „С-130“ на вражеска територия.
Аз бях във фургон, паркиран на Селма Авеню, и разговарях с режисьора Хаус за Анджела Бентън. Търсех да се хвана за нещо. Бях обсебен от ръцете й и изведнъж ми хрумна, че може би те са част от инсценировката на сцената на престъплението. Аранжирана от режисьор. Притисках Хаус и Упорствах — опитвах се да разбера къде е бил през въпросната нощ. И тогава се чу потропване, вратата се отвори и всичко се промени.
— Волфганг — каза някакъв мъж с бейзболна шапка. — Бронираната кола с парите пристигна.
Погледнах Хаус.
— Какви пари?
И в същия миг разбрах.
Върнах се към спомена и видях всичко като на забавен каданс. Видях всички движения и детайли. Излязох от фургона на режисьора и видях червена бронирана кола в средата на улицата две къщи по-нататък. Задната врата беше отворена и униформеният вътре подаваше чантите с парите на двама мъже навън. Двамата бяха с костюми. Единият беше много по-възрастен от другия.
После те тръгнаха към къщата. Страничната врата на един спрял на улицата микробус се отвори и оттам изскочиха трима въоръжени мъже със скиорски маски на лицата. Четвъртият остана зад волана. Бръкнах в сакото си, но не извадих пистолета. Положението беше непредсказуемо. Наоколо имаше твърде много хора, при това в зоната на кръстосания огън. Затова оставих нещата да следват естествения си ход.