Млъкнах, за да му дам възможност да възрази, да ме изгони от дома си и да ме нарече лъжец. Но Крос не пророни нито дума.
— Всичко е минало гладко — добавих. — И после в онзи ден в „Нат“ е трябвало да сключите сделката, нали? Да си стиснете ръцете и да си разделите богатството. Само че Лайнъс Саймънсън е имал други намерения. Оказало се е, че не иска да дели нищо и е готов да поеме риска с компютъра на Геслер. Сигурно точно това ви е стъписало. Двамата сте чакали там и вероятно сте пресмятали колко пари ще вземете. А той е влязъл и е открил огън по вас… Мисля, че е трябвало да се досетиш какво ще стане, Лотън.
Наведох се и потупах с пръст по картата.
— Каньонът Бронсън. С безбройните тунели и пещери. Там, където намерихте момчето. Мисля, че сте я скрили там. Пътищата дотам имат порти и са заключени. Но вие сте имали ключ, нали? От случая с момчето. Запазили сте го и ви е послужил. Къде е тя, Лотън?
Крос най-после вдигна очи към мен и заговори:
— Виж какво направиха с мен. Получиха си заслуженото.
Кимнах.
— И ти си получи заслуженото. Е, къде е Геслер?
Очите му се насочиха към тъмния екран на телевизора. Не каза нищо. Ядосах се. Спомних си как Милтън бе стиснал тръбичките на апарата за изкуствено дишане. Хрумна ми да се превърна в едно от чудовищата, които преследвах. Направих крачка към инвалидната количка, вторачих се гневно в Крос и бавно протегнах ръце към лицето му.
— Кажи му.
Обърнах се и видях на прага Дани Крос. Нямах представа откога стои там и какво е чула. Не знаех дали историята е нова за нея, или не. Знаех само, че Дани ме накара да осъзная какво се готвя да направя. Обърнах се и отново се вторачих в Лотън. Той гледаше съпругата си. На парализираното му лице се изписа тъга и окаяност.
— Кажи му, Лотън — настоя Дани. — Инак няма да бъда до теб.
В очите му се прочете страх, а после молба.
— Обещаваш ли да останеш с мен?
— Обещавам.
Погледът му се насочи към картата на коленете му.
— Това не ти трябва — каза Лотън. — Просто отиди горе. Влез в голямата пещера и завий в тунела вдясно. Проходът води до открита долина. Някой ни каза, че я наричат „Дяволската купа за пунш“. Там намерихме момчето. И тя е там.
— Къде да търся, Лотън?
— Там, където беше хлапето. Семейството му е отбелязало мястото. Ще го видиш, когато стигнеш дотам.
Кимнах, бавно взех картата и я сгънах, като внимателно го наблюдавах. Лотън изглеждаше успокоен и лицето му отново стана безизразно. Бях виждал това изражение хиляди пъти в очите и лицата на онези, които бяха направили самопризнания. Отърсване от бремето.
Нямаше какво повече да си кажем. Сложих картата в папката, взех я и излязох от стаята. Дани стоеше на вратата и гледаше съпруга си. Спрях, докато минавах покрай нея.
— Той е черна дупка. Ще те всмуче и ще те погълне. Спаси се, Дани.
— Как?
— Знаеш как.
Оставих я да стои и да го гледа, качих се в колата си и потеглих към Холивуд и към тайната, която хълмовете бяха крили толкова дълго.
44
Още не валеше, но когато пристигнах в Холивуд, от небето се разнасяше тътен. Отправих се нагоре по хълмовете. Каньонът Бронсън е сниман в повече филми, отколкото съм гледал през живота си. Неравният му релеф и назъбените скали са фон на безброй уестърни и на няколко евтини продукции за междузвездни експедиции. Бях ходил там като дете и после по различни разследвания. Знаех, че ако не внимаваш достатъчно, може да се изгубиш. Скалните образувания те обграждат и след известно време започват да ти се струват еднакви. Губиш ориентация. Опасността се крие в еднообразието.