След като първоначалното вълнение премина, месир Варе тутакси пристъпи да целуне ръката на граф дьо Поатие, а другите консули го последваха без никакво колебание.
Кралят беше умрял. Тази новина беше сама по себе си толкова смайваща, че никой не помисли, поне за няколко минути, да си задава въпроси. При липса на пълнолетен наследник изглеждаше напълно естествено по-възрастният от братята на владетеля да поеме властта. Консулите не се усъмниха ни за миг, че решението е било взето в Париж от камарата на перовете.
— Разгласете веднага посланието из града. След това вратите веднага ще бъдат отворени.
После Филип дьо Поатие добави:
— Месир Варе, вие сте много влиятелен сред търговците на платове. Ще ви бъда признателен, ако ми доставите двадесет черни плаща и наредите да ги оставят в преддверието ми, за да могат хората, които ще идват да ми поднасят съболезнованията си, да ги намятат.
И той отпрати консулите.
Първите две крачки за встъпване във власт бяха направени. Накарал бе хората от антуража си да го провъзгласят за регент и така ги превръщаше в свой държавен съвет. Щеше да бъде признат от град Лион, където се намираше в момента. Сега бързаше да разпростре признаването над цялото кралство и да постави Париж пред свършен факт. Успехът зависеше от бързината.
Писарите вече възпроизвеждаха в множество екземпляри прокламацията, а вестоносците оседлаваха конете си, за да я разнесат във всички провинции.
Щом отвориха отново вратите на Лион, те се втурнаха, като се разминаха с трима конника, задържани още от сутринта отвъд Сона. Единият от тях носеше писмо от граф дьо Валоа, в което той се представяше като определен за регент и искаше от Филип да ратифицира съгласно правилата назначението му, за да влезе в сила. „Уверен съм, че ще подпомогнете задачата ми за благото на кралството и ще ми дадете възможно най-скоро съгласието си като добър и любим племенник.“
Второто послание беше от Бургундския херцог, който също искаше регентството от името на племенницата си, невръстната Жана Наварска.
Най-сетне граф д’Еврьо предупреждаваше Филип дьо Поатие, че перовете не са били свикани съгласно традицията и обичая, и в нетърпението да си присвои властта Шарл дьо Валоа не се опирал на никакъв текст, нито на някоя от камарите.
Щом получи известията, граф Поатие свика антуража си на съвещание. В съвета всъщност участвуваха само хора, враждебни на политиката, водена от осемнайсет месеца насам от Вироглавия и граф дьо Валоа. Филип дьо Поатие познаваше възможностите и достойнствата им и ги бе взел със себе си за трудните преговори с Църквата. Такъв бе например конетабълът Гоше дьо Шатийон, който не можеше да прости смешния „кален“ поход, наложен му предишното лято във Фландрия. Такъв беше и Мил дьо Ноайе, близък роднина на Гоше, и Раул дьо Прел, легист при Филип Хубави, когото Валоа бе арестувал едновременно с Ангьоран дьо Марини и който дължеше освобождението си и спечеленото отново благоволение на граф дьо Поатие.
Нито един от тях не гледаше с добро око на амбициите на Валоа, нито искаше Бургундският херцог да се намесва в работите на короната. Те се възхищаваха от бързината, с която бе действувал младия принц, и възлагаха на него надеждите си.
Поатие писа на Йод Бургундски и на Шарл дьо Валоа, без да спомене, че е получил писмата им, и ги уведоми, че се смята регент по силата на естественото право и че ще свика Камарата на перовете, за да узакони това положение, веднага щем му бъде възможно.
В същото време той определи комисари, които да заминат за главните провинции на кралството и да поемат властта от негово име. Така още в същия ден заминаха няколко от придружаващите го рицари — Рьоно дьо Лор, Тома дьо Марфонтен и Гийом Куртьоз. Задържа при себе си Ансо дьо Жоенвил, син на стария сенешал, и Анри дьо Сюли.
Докато от всички камбанарии се разнасяше погребален звън, Филип дьо Поатие разговаряше насаме с Гоше дьо Шатийон. Френският конетабъл по право участвуваше във всички кралски събрания — Камарата на перовете, Разширения съвет, Тесния съвет. Затова Филип настоя Гоше да се върне в Париж, за да го представя и да се противопоставя до неговото отиване там на начинанията на Шарл дьо Валоа. Конетабълът трябваше освен това да хване здраво в ръцете си наемните войски в столицата и особено гарнизона на стрелците с арбалети.