Защото новият регент бе решил временно да остане в Лион; отначало съветниците му се изненадаха, а после го одобриха.
— Не трябва да пренебрегваме текущите задачи — заяви регентът. — Най-важното за кралството ни сега е да имаме папа и ще бъдем още по-силни, когато го изберем.
Той ускори подписването на годежния договор между дъщеря си и малкия престолонаследник. Това на пръв поглед нямаше никаква връзка с избора на папа. Ала за Филип съюзът с престолонаследника на провинция Виеноа, владеещ всички области на юг от Лион, беше още една пионка в играта му. Ако на кардиналите им хрумнеше да му се изплъзнат, нямаше да намерят убежище там. Той им пресичаше пътя за Италия. Освен това годежът затвърдяваше позициите му на регент — престолонаследникът се нареждаше в неговия лагер. Поради траура годежният договор бе подписан без празненства в един от следващите дни.
Успоредно с това Филип дьо Поатие има разговор с най-мощния барон от областта, граф дьо Форез, между другото шурей на престолонаследника. Той владееше десния бряг на Рона.
Жан дьо Форез бе участвувал в походите във Фландрия, неведнъж бе представял Филип Хубави в папския двор и бе работил благотворно за присъединяването на Лион към Франция. В момента, когато възобновяваше бащината си политика, граф дьо Поатие знаеше, че може да разчита на него.
На шестнадесети юни граф дьо Форез направи един много показен жест: тържествено отдаде почит на Филип като властелин на всички френски феодали и по този начин го призна за пазител на кралската власт.
На другия ден граф Бермон дьо ла Вулт, чието имение Пиергурд спадаше към сенешалство Лион, положи ръцете си в ръцете на граф дьо Поатие и даде пред него клетва в същия дух.
Поатие поиска от граф дьо Форез да приготви без много шум седемстотин въоръжени мъже. Занапред кардиналите нямаше да мръднат от града.
Но от тази мярка до избор на папа беше още далеч. Преговорите тъпчеха на място. Тъй като съзнаваха, че регентът бърза да се върне в Париж, италианците твърдо стояха на своите позиции. „Той пръв ще се измори“ — твърдяха те. Малко им важеше, че работите на Църквата тънат в трагична анархия.
Филип дьо Поатие няколко пъти се срещна с кардинал Дюез, който му се струваше най-будния и най-изобретателния от конклава и безспорно най-желания водач на християнския свят в този труден момент.
— Ереста процъфтява кажи-речи навред — каза веднъж кардиналът с глухия си глас. — Пък и как би могло да бъде другояче при примера, който даваме? Демонът използува разногласията ни, за да сее плевелите си. Но те растат най-буйно в Тулузката епархия, открай време размирна и злонамерена земя! Бъдещият папа би трябвало да раздроби тази преголяма епархия, така трудна за управляване, на пет епископии, като всяка се повери на енергични хора.
— Това би довело до създаването на много длъжности, от които държавното съкровище ще събира анати.
— Но, разбира се, монсеньор.
Анатите бяха кралска такса за всяка новопридобита духовническа привилегия в размер на доходите от първата година. Поради липсата на папа не отпускаха нови привилегии и държавното съкровище бе осезателно ощетено, защото духовенството изнамираше всякакви претексти, за да не плаща данъчните недобори.
Всъщност, когато Филип дьо Поатие и Жак Дюез говореха за бъдещето, единият като регент, другият като евентуален папа, те бяха преди всичко загрижени за финансите. При смъртта на Филип Хубави френската хазна беше полупразна, но поне необременена с дългове. За осемнайсет месеца благодарение на похода във Фландрия, въстанието в Артоа, привилегиите, дадени на баронските лиги, Луи X и Валоа заробиха с дългове кралството за няколко години напред.
Папското съкровище след две години странствуващ конклав не бе в по-добро състояние. Кардиналите се продаваха така скъпо на светските владетели, защото мнозина от тях вече не разполагаха с други средства за препитание освен търгуването със собствените си гласове.
— Глоби, монсеньор, глоби — съветваше Дюез младия регент. — Наложете глоби на злосторниците и колкото са по-богати, толкова по-силно ги ударете! Ако онзи, който наруши закона, притежава двадесет ливри, нека внесе една. Но ако притежава хиляда, вземете му петстотин, а ако има сто хиляди — вземете му ги всичките. Ще имате три изгоди: най-напред, по-големи приходи; злосторникът, лишен от своята сила, вече няма да вреди, и най-сетне бедните, които са голямото мнозинство, ще бъдат на ваша страна и ще имат доверие във вашето правосъдие. Филип дьо Поатие се усмихна:
— Тази твърде разумна мярка, монсеньор, е подходяща за кралското правосъдие, чиято сила е преходна, но не виждам как бихте възстановили финансите на църквата.