— Църквата е обкръжена от въоръжени мъже! Кардиналите викаха:
— Какво ще правим? Регентът ни изигра.
— Ето защо ни почете с толкова гръмка музика!
— Това е посегателство спрямо Църквата!
— Трябва да го отлъчим!
— Тъкмо навреме! Нали ще ни избие!
Двамата Колона и хората от тяхната партия се бяха вече въоръжили с тежки бронзови свещници, с пейки и жезли, решени да продадат скъпо живота си, докато около помещението за кръщаване няколко кардинала от различни партии се бяха счепкали.
— Colpa vostra, colpa vostra… Ваша е вината, ваша е вината — крещеше един италианец, като сочеше французите. — Ако ни бяхте послушали и не бяхте дошли в Лион… Знаехме си, че тук ни се готви лош номер.
— Ако бяхте избрали някой от нас, нямаше да бъдем тук сега! — отвръщаше един гасконец. — Вие сте виновни, лоши християни!
Само една врата не беше напълно зазидана. Оставили бяха малко място, колкото да мине един човек, но и тази тясна пролука бе задръстена от цял храст пики, стиснати от железни ръкавици. Пиките се вдигнаха и граф дьо Форез, в бойни доспехи, последван от Бермон дьо ла Вулт и още няколко брони, се вмъкна в църквата.
Посрещна го залп от ругатни.
Скръстил ръце върху дръжката на шпагата си, граф Форез изчака вълнението да стихне. Той беше силен и храбър мъж, безчувствен както към заплахите, така и към молбите. Беше дълбоко възмутен от разединението, продажността, интригантството на кардиналите през последните две години и напълно одобряваше решението на граф дьо Поатие да сложи край на този скандал.
През отвора на шлема му се виждаше суровото му набраздено с бръчки лице.
Когато кардиналите и хората им се навикаха на воля, той заговори ясно и натъртено и гласът му се понесе над главите чак към дъното на кораба.
— Монсеньори, тук съм по заповед на френския регент, за да ви уведомя официално, че сега трябва да се занимавате само с избора на папа и че няма да излезете оттук, преди той да бъде избран. Всеки кардинал ще задържи до себе си само един капелан и двама млади благородници или духовници по свой избор за личното си обслужване. Всички други могат да излязат.
Тази прокламация предизвика единодушно възмущение.
— Това е измама! — развика се кардинал дьо Пелагрю.
— Граф дьо Поатие ни се бе заклел, че дори няма да гласуваме при заключени врати и при това условие се съгласихме да дойдем в Лион.
— Граф до Поатие е говорил тогава от името на краля — отвърна граф дьо Форез. — Но кралят на Франция вече не е жив и аз ви говоря от името на регента.
Сега възмущението обединяваше представителите на трите партии и ругатните им на провансалски, френски и италиански се смесваха. Кардинал Дюез се бе строполил в една изповедалня, с ръка на сърцето, сякаш напредналата му възраст не можеше да понесе подобен удар и се преструваше, че се приобщава към протестите, като нечуто шепнеше нещо. Кардинал д’Албано, Арно д’Ок, същият, който някога бе дошъл в Париж, за да произнесе присъдата над темплиерите, пристъпи към граф дьо Форез и му заяви със заплашителен тон:
— Месир, не може да се избере папа при такива условия, защото вие нарушавате устава на Григорий IV, който задължава конклавът да се състои в града, където папата е умрял.
— Вие бяхте там, монсеньор, преди две години и се разотидохте, без да изберете папа, нещо, което противоречеше на устава ви. Но ако случайно държите да бъдете отведени в Карпантра, ще ви отведем там под силна охрана в затворени каляски.
— Ние не трябва да заседаваме под заплахата на силата!
— Точно затова седемстотин въоръжени мъже, монсеньор, ви охраняват отвън, свикани от властите на града, за да осигурят закрилата и усамотението ви… както предписва уставът. Тук присъствуващият месир дьо ла Вулт е натоварен да бди за това. Месир регентът ви уведомява също, че ако на третия ден не успеете да постигнете съгласие, ще получавате само по едно ядене на ден, а след деветия ще бъдете оставени само на хляб и вода… както също се казва в устава на Григорий. И най-сетне, ако и постът не ви донесе просветление, той ще заповяда да разрушат покрива, за да можете да го получите направо от небето.
Беранже Фредол Стария се обади:
— Месир, поемате отговорност за човекоубийство, като ни подлагате на подобен режим, защото измежду нас има хора, които няма да могат да го понесат. Вижте например монсеньор Дюез, който вече е съвсем отпаднал и се нуждае от грижи.
— Ах, наистина! Ах, наистина! — промълви тихо Дюез. — Няма да мога да го понеса!
— Ясно ни е, че имаме работа с вонящи и жестоки зверове! — извика Каетани. — Знайте обаче, месир, че наместо да изберем папа, ще ви отлъчим вас и вашия клетвопрестъпник.