После той смъкна наличника — доказателство, че няма повече да преговаря.
Изглежда, че вътре цареше страшна паника, защото работниците още не бяха успели да пъхнат лостовете под вратите и те сами се отвориха. Гарнизонът на граф дьо Валоа се предаваше.
— Крайно време беше да се подчините на разума — каза конетабълът, като влезе в двора на двореца. — Приберете се по домовете си или в жилищата на господарите си. Не се събирайте на групи и няма да ви се случи нищо лошо.
Един час по-късно Филип дьо Поатие се бе настанил вече в кралските покои. Той взе веднага предохранителни мерки. Дворът на двореца, обикновено достъпен за тълпата, бе затворен и охраняван, а посетителите бяха грижливо проверявани. Търговците, които имаха привилегията да продават стоките си в голямата галерия, бяха поканени да затворят магазинчетата си през този ден.
Когато Валоа и Ла Марш пристигнаха в Париж, разбраха, че са изгубили играта.
— Филип подло ни измами — казаха те. И тъй като нямаха друг изход, и двамата побързаха да отидат в двореца, за да се опитат да получат нещо срещу покорството си. Завариха около граф дьо Поатие множество благородници, градски първенци, духовници, сред които епископ Марини, винаги бързащ да се нареди на страната на властта.
Като забеляза с неудоволствие присъствието на Кокатри, Жансиен и няколко граждани, Валоа прошепна полугласно на Ла Марш:
— Брат ви няма да се задържи. Не се чувствува много сигурен, щом трябва да се опира на хора от простолюдието.
Все пак той си придаде най-любезно изражение, пристъпи към Филип и го помоли да го извини за инцидента с вратите.
— Моите оръженосци от охраната не са знаели. Бяха получили строги нареждания… заради кралица Клеманс…
Той очакваше да бъде сериозно скастрен и почти желаеше това, за да може да влезе в открит конфликт с Филип. Но Поатие го лиши от предимството да се скара с него и му отговори също така любезно:
— Бях принуден, при това с голямо съжаление, да постъпя така, за да предотвратя домогванията на бургундския ни братовчед: вашето заминаване му бе оставило свободно поле за действие. Бях уведомен през нощта във Фонтенбло и не исках да ви будя.
В желанието си да омаловажи поражението си Валоа се престори, че приема това обяснение и дори се помъчи да любезничи с конетабъла, когото смяташе истинския виновник за хитро скроения план.
Не толкова ловък в преструвките, Шарл дьо Ла Марш не обели нито дума.
Тогава граф д’Еврьо внесе предложението, което бе уговорил с Филип. Докато в дъното на залата граф дьо Поатие се преструваше, че разговаря по служебни въпроси с конетабъла и Мил дьо Ноайе, Луи д’Еврьо заяви:
— Благородни сеньори и вие господа, предлагам за благото на кралството и за да се избягнат гибелните смутове, нашият любим племенник Филип да поеме управлението с единодушното ни съгласие и да изпълнява кралските обязаности от името на племенника си, когото очакваме да се роди, ако бог пожелае кралица Клеманс да добие момче. Предлагам също възможно най-скоро да свикаме събрание, съставено от всички висши сановници на кралството, ведно с перовете и бароните, което да одобри решението ни и да положи клетва пред регента.
Това беше точният отговор на декларацията на Шарл дьо Ла Марш, направена предния ден във Фонтенбло в полза на Валоа. Само че този път сцената беше подготвена от по-добри артисти. Присъствуващите — повечето верни хора на Поатие — одобриха с акламации предложението. Луи д’Еврьо тутакси положи ръце в ръцете на Филип.
— Заклевам ви се във вярност, племеннико — каза той и прегъна коляно.
Филип го повдигна и като го целуна, му прошепна на ухото:
— Всичко се развива чудесно. Много ви благодаря, чичо.
Шарл дьо Валоа мърмореше вбесен:
— Крал… Та той се държи също като крал!
Но в същия миг Луи д’Еврьо се обърна към него:
— Прощавайте, братко, че минах преди вас, макар че сте по-възрастният.
На Валоа не му оставаше нищо друго освен да се подчини. Той се приближи с протегнати ръце. Но граф дьо Поатие не ги пое веднага.
— Ще ми окажете милостта, чичо, да участвувате в моя съвет.
Валоа пребледня. До предната вечер той подписваше заповедите и ги подпечатваше със собствения си печат. Днес му предлагат като голяма чест едно място в съвета, в който той участвуваше по право.
— Ще ми предадете също ключовете от държавната хазна — прибави Филип, като сниши глас. — Знам, че вътре има само паяжини. Но аз отговарям занапред и за малкото, което е останало.
Валоа неволно отстъпи крачка назад. Искаха от него да се откаже от всякаква власт.
— Не мога, племеннико. Трябва да накарам да препишат сметките на чисто.