— Това би бил най-добрият подарък, който може да ни направи, и нещата ще се оправят много по-лесно — отвърна Мао също шепнешком. — Пък и ще се сложи край на цялата тази мнителност и на охраната около нея. Откога перовете на кралството нямат достъп при кралицата? И аз бях вдовица, дявол взел го, а можеха да идват при мен за работите на графството!
Филип, който още не бе виждал жена си, откакто се бе завърнал, придружи Мао до двореца Артоа.
— Дългото ви отсъствие бе много мъчително за дъщеря ми — каза Мао. — Но ще я заварите очарователна и свежа. Никой не би повярвал, че е в навечерието на освобождаването си. Такава бях и аз като бременна — чевръста до последния ден.
Срещата на граф дьо Поатие и жена му развълнува и двамата, макар да мина без сълзи. Доста натежала, Жана се движеше с мъка, но видът й издаваше здраве и щастие. Вече се беше стъмнило и светлината на свещите, благоприятна за тена, заличаваше следите на бременността по лицето на младата жена. Тя носеше червена коралова огърлица, тъй като се смяташе, че коралът улеснява раждането.
В присъствие на Жана Филип доби ясно съзнание за спечелените успехи и си позволи да изпита доволство от самия себе си. Като прегърна през раменете жена си, той каза:
— Струва ми се, миличка, че ще мога занапред да ви наричам госпожа регентката.
— Дано бог даде, повелителю мой, да ви даря със син отвърна тя, като се притисна леко до слабото, но яко тяло на съпруга си.
— Бог би проявил най-висша милост — прошепна Филип на ухото й, — ако го забави до петък.
Скоро изникна спор между Мао и Филип. Графиня д’Артоа смяташе, че дъщеря й трябва да се премести в двореца още начаса, за да бъде заедно с мъжа си. Филип, напротив, настояваше Жана да остане в двореца Артоа. Той излагаше няколко довода, доста убедителни, но които не разкриваха истинската му мисъл и не обезоръжиха Мао. Дворецът можел да стане арена на бурни и шумни събрания, вредни за родилка. От друга страна, той смятал, че ще бъде по-прилично Жана да се настани в двореца, когато Клеманс отиде във Венсен.
— Но възможно е утре Жана изобщо да не може да мръдне — изтъкна Мао. — Не държите ли детето ви да се роди в двореца?
— Тъкмо това бих искал да избягна.
— Сега вече наистина не ви разбирам, зетко — заяви Мао и повдигна мощните си рамене.
Тази препирня уморяваше Филип. Той не беше мигнал тридесет и шест часа, беше изминал предишната нощ петнадесет левги на кон и бе прекарал след това най-трудния, най-бурния ден през живота си. Чувствуваше, че брадата му покарва и клепачите му от само себе си се затварят. Но беше решен да не отстъпи. „Да си легна — мислеше си той. — Да ми се подчинят и да си легна!“
— Да попитаме Жана. Какво е вашето желание, миличка?
Мао имаше мъжки ум, мъжка воля и постоянен стремеж да утвърждава престижа на фамилията си. Жана, съвсем различна по природа и много по-сдържана, досега сякаш беше предназначена от съдбата да играе второстепенна рокля, както при почестите, така и в драмите. Сгодена първоначално за Луи Вироглавия, за да бъде дадена после — чрез един вид замяна — на втория син на Филип Хубави, тя можеше известно време да смята, че ще бъде някой ден кралица на Франция и Навара, преди да я измести братовчедка й Маргьорит. Замесена най-отблизо в скандала в Нелеката кула, тя се бе докоснала до прелюбодеянието, без сама да го извърши. Затова и в наказанието бе избягнала доживотния затвор. Докато Маргьорит, убита в затвора, се бе превърнала вече в прах, докато Бланш продължаваше да се мъчи, все още затворена, тя си бе възвърнала съпруга, семейството, положението си в двора. Приучила се на благоразумие по време на едногодишното си пленничество в Дурдан, тя се стараеше да не се изложи на никакъв риск. Не държеше особено детето й да се роди в двореца. И тъй като искаше главно да угоди на мъжа си, който, както тя отгатваше, имаше солидни основания да държи на своето, тя отвърна:
— Искам да родя тук, майко. Тук ще се чувствувам по-добре.
Филип й благодари с усмивка Седнал в едно голямо кресло с високо облегало и скръстил дългите си нозе, той се осведоми за имената на жените и акушерките, които щяха да помогнат на Жана да се освободи, заинтересува се откъде е всяка една от тях, може ли да им се разчита напълно. Препоръча да ги накарат да се закълнат, предпазна мярка, която обикновено се вземаше само при кралските раждания.
„Колко грижлив и добър съпруг“ — мислеше си Жана, докато го слушаше.
Филип настоя също, щом почнат болките, вратите на двореца Артоа да се затворят. Никой не трябваше вече да излиза с изключение на едно лице, което ще го уведоми за раждането…