— …Това ще бъдете вие — каза той и посочи Беатрис д’Ирсон, която присъствуваше на разговора. — Моят шамбелан ще получи нареждания веднага да бъдете допусната при мен, дори ако съм в съвета. И ако не съм сам, ще ми кажете каквото трябва съвсем тихо, без да споделите дума с когото и да било… ако е син. Доверявам се на вас, защото си спомням, че вече изпълнихте веднъж добре поръчението ми.
— При това много по-добре, отколкото вие смятате… монсеньор… — отвърна Беатрис, като наведе леко глава.
Мао хвърли яростен поглед към Беатрис, сякаш за да я накара да спазва приличие. Това момиче със страдалческия си вид, с мнимата си наивност, с подмолната си дързост я караше да изтръпва. Но Беатрис продължаваше да се усмихва. Мимиката на двете им лица не се изплъзна на Жана. Тя чувствуваше, че тайните между майка й и придворната госпожица се сгъстяват и предпочиташе да не ги разнищва.
Обърна поглед към мъжа си. Той не бе забелязал нищо. Облегнал глава на креслото, бе заспал внезапно, повален от съня след победите си. По продълговатото му, обикновено строго лице, се бе разляло нежно и същевременно съсредоточено изражение, по което човек можеше да си представи какъв е бил като дете. Умилена, Жана се приближи предпазливо и го целуна съвсем лекичко по челото.
IX. РОДЕНОТО В ПЕТЪК ДЕТЕ
Още на другия ден граф дьо Поатие се зае с подготовката на събранието в петък. Ако излезеше победител от него, никой вече нямаше да може — дълги години напред — да му оспорва властта.
Той разпрати вестоносци и пратеници, за да свика, както бе уговорено, всички феодални владетели в кралството, в същност всички, които се намираха не по-далеч от два дни път с кон. Това предлагаше, от една страна, изгодата, че нямаше да се даде възможност положението да се влоши, и от друга, че се елиминираха някои могъщи васали като фландърския граф и английския крал, които можеха да се окажат враждебни на Филип.
В същото време Поатие предостави на Гоще дьо Шатийон, Мил дьо Ноайе и Раул дьо Прел грижата да съставят устава за регентството, който щеше да бъде предложен за одобрение на събранието. Като се опираха на взетите вече решения, те се спряха на следните основни положения: граф дьо Поатие ще управлява Франция и Навара с временната титла регент, управител и пазител и ще получава всички кралски доходи. Ако кралица Клеманс роди син, той естествено ще бъде крал и Филип ще запази регентството до пълнолетието му. Но ако Клеманс роди момиче… Всички трудности възникваха ведно с тази хипотеза.
Защото в такъв случай короната нормално се падаше на малката Жана Наварска, дъщеря на Маргьорит и Луи X. Но беше ли тя наистина дъщеря на Луи? Целият двор си задаваше този въпрос през тия няколко дни.
Ако благодарение на Изабел Английска и Робер д’Артоа не бяха разкрити престъпните любовни похождения на Маргьорит, ако скандалът не бе станал публично достояние, ако не бе имало процес и присъди, никой не би оспорвал правата на Жана Наварска. При липса на мъжки наследник тя ставаше кралица на Франция. Но над нея тежеше сериозно съмнение, че е незаконнородена: Шарл дьо Валоа и самият Луи X особено охотно бяха поддържали тази версия по време на втората женитба на Вироглавия и привържениците на Филип не пропуснаха в този случай да я използват.
— Тя е дъщеря на Филип д’Оне — говореше се открито. Така скандалът в Нелската кула, макар никога да не бе имало гнусно и престъпно блудство освен в народното въображение и да се свеждаше всъщност до най-банално прелюбодеяние, поставяше цели две години, след като бе избухнал, един изключително сериозен проблем за френската династия.
Някой предложи короната да се даде във всеки случай на детето на Клеманс, независимо дали е момче или момиче.
Филип дьо Поатие се понамръщи. Разбира се, съмненията около Жана Наварска бяха доста основателни, но все пак не притежаваха никакво абсолютно достоверно доказателство. Въпреки натиска, упражнен върху нея, и въпреки всевъзможните пазарлъци, Маргьорит не беше подписала декларация, в която да подтвърди незаконността на Жана. Писмото, писано в навечерието на смъртта й и използвано в процеса срещу Марини, недвусмислено потвърждаваше противното. Съвсем очевидно беше, че нито старата Анес Бургундска, нито синът й Йод IV, сегашният херцог, нямаше да се съгласят внучката и племенницата им да бъде изместена. Фландърският граф непременно щеше да вземе тяхната страна, а може би и Шампанският граф. Франция щеше да бъде изложена на опасността от гражданска война.
— В такъв случай — предложи Гоше дьо Щатийон — да постановим, че жените не могат да вземат короната. Сигурно съществува някой стар обичай, на който да можем да се позовем.