Бургундският херцог си оставаше намръщен. Той не беше умен. Винаги се опасяваше да не би да го изиграят и все пак това му се случваше доста често. Херцогиня Анес, която не беше заслепена от майчинската си обич, го бе натъпкала с наставления преди заминаването му.
— Внимавай главно да не те измамят. Не говори преди да си помислил, а ако няма какво да кажеш, мълчи и остави да говори месир дьо Мело, който е по-проницателен от тебе.
Поел на двадесет и две години титлите и функциите на херцог, Йод Бургундски живееше все още в страх от майка си и трепереше да не би да се наложи да се оправдава пред нея. Не се осмели да отговори веднага на предложенията на Филип. — Майка ми ви прати едно писмо, братовчеде, в което ви казва …какво казваше тя в писмото си, месир дьо Мело?
— Госпожа Анес искаше госпожа Жана Наварска да бъде поверена отново на нейните грижи и се учудваше, че вие още не сте й отговорили.
— Но как бих могъл, братовчеде? — отвърна Филип, като се обръщаше само към Йод, като че ли Мело им бе служил за преводач от чужд език. — Това решение е от компетентността на регента. Едва днес мога да се произнеса по това искане. Какво ви доказва, братовчеде, че смятам да откажа? Мисля, че ще отведете племенницата си с вас.
Съвсем изненадан, че среща толкова малко съпротива, херцогът погледна Мело и изражението му ясно го вореше: „Но с този човек можем да се разберем!“
— При условие — поде граф дьо Поатие, — при условие, братовчеде, разбира се, че племенницата ви няма да бъде омъжена без мое съгласие. Това е ясно. Нейната женитба засяга отблизо френската корона и не бихте могли, без да се допитате до мнението ни, да изберете съпруг на девойка, която може един ден да стане френска кралица.
Завършекът на изречението пробута началото му. Йод наистина повярва, че Филип възнамерява да короняса Жана за кралица, ако Клеманс не роди син.
— Естествено, естествено, братовчеде — каза той. — По тази точка сме напълно съгласни с вас.
— В такъв случай нищо повече не ни разделя и ще под пишем ползотзорен договор — заяви Филип.
Без да губи време, той поръча да извикат Мил дьо Ноайе, който се отличаваше с хубавото си перо при съставяне на подобни договори.
— Благоволете, месир — каза му той, — да ни напишете следното върху веленова хартия: „Ние, Филип, пер и граф дьо Поатие, регент на двете кралства по божия милост, и нашият възлюблен братовчед, великият и могъщ феодал Йод IV, пер и херцог Бургундски, се заклеваме върху свещеното писание да поддържаме честно приятелство и да си оказваме вярно услуга…“ — В този дух общо взето бих искал… „И като се заклеваме в приятелство, решихме, че госпожа Жана Наварска…“
Гийом дьо Мело дръпна херцога за ръкава и му каза няколко думи на ухото: херцогът разбра, че се е оставил да бъде подведен.
— А, чакайте, братовчеде! — извика той. — Майка ми не ме беше упълномощила да ви призная за регент!
Разговорът им скоро стигна до задънена улица. Филип не се съгласяваше да даде детето, преди херцогът да приеме правилника за регенството. Той му предложи различни гаранции. Но Йод се инатеше. Искаше изрична уговорка относно правата на Жана върху короната.
„Ако го нямаше този Мело, който е хитър — мислеше си граф дьо Поатие, — Йод щеше вече да е капитулирал.“ Той се престори на уморен, изопна дългите си крака, преметна ги един връз друг и потърка брадичката си.
Луи д’Еврьо наблюдаваше и се питаше как ли ще се измъкне племенникът му. „Виждам вече да се размахват копия откъм Дижон“ — казваше си благоразумният граф. Той се канеше да се намеси и да го посъветва: „Хайде, нека отстъпим относно правата над короната“, когато Филип внезапно попита бургундеца:
— Е, какво, братовчеде, не ви ли се иска да се ожените?
Херцогът отвори широко очи: отначало си въобрази, тъй като не беше особено съобразителен, че Филип смята да го сгоди с Жана Наварска:
— Тъй като току-що се заклехме във вярно приятелство — поде Филип, като че ли смяташе за нещо придобито няколкото реда, останали недописани — и този ваш жест, скъпи братовчеде, е голяма опора за мен, бих искал на свой ред да се покажа любезен към вас и с удоволствие бих удвоил нашите сърдечни връзки с по-тясно роднинство. Защо не се ожените за първородната ми дъщеря Жана?