Йод погледна Мело, после Луи д’Еврьо, после Мил дьо Ноайе, който чакаше с вдигнато перо.
— Но, братовчеде, на колко години е тя?
— На осем, братовчеде — отвърна Филип и като помълча малко добави: — Тя може да има и Бургундското графство, което ни е донесла майка й.
Йод вдигна глава като кон, подушил овес. Обединяването на двете Бургундии, херцогството и графството, та това беше мечтата на наследствените херцози още от времето на Робер I, внук на Юг Капет! Дворът в Дол да се присъедини към Дижонския, да се слеят териториите от Оксер до Понтарлие и от Макон до Безансон, едната ти ръка да е във Франция, а другата към Свещената империя, тъй като графството имаше право да участвува в избора на император, нима този мираж се превръщаше внезапно в действителност? Пътят към империята бе отворен, ведно със стария престиж на Каролингите…
Луи д’Еврьо неволно се възхити от племенника си. В игра, която изглеждаше изгубена, Филип наистина направи крупен реланс. Но ако се погледне по-отблизо, не беше трудно да се проследи разсъждението на Филип. В крайна сметка той предлагаше само земите на Мао. Бяха й дали Артоа, за сметка на Робер, за да остави тя графството. Бяха предоставили графството на Филип като зестра на жена му, за да може да се кандидатира за император. Сега Филип се домогваше до френската корона или най-малкото до регентство в продължение на десет години. Така че графството не беше вече толкова важно за него, при условие че отиде в ръцете на негов васал, както беше в случая.
— Мога ли да видя госпожа дъщеря ви? — попита Йод тутакси, без и да помисли вече да се допитва до майка си.
— Вие я видяхте преди малко на вечерята, братовчеде.
— Разбира се, но не я видях добре… искам да кажа, не я гледах с тези очи…
Изпратиха да повикат най-голямата дъщеря на графа, която в този миг играеше на гоненица с другите деца.
— Защо съм им? Да ме оставят да се посмея — каза момиченцето, което тъкмо гонеше престолонаследничето към конюшните.
— Монсеньор баща ви ви вика — й казаха.
Тя догони малкия Гиг, извика: „Ти гониш!“, като го удари по гърба и чак тогава тръгна сърдита и недоволна с шамбелана, който я улови за ръка.
Още задъхана, с влажни от пот страни и нападали по лицето коси, с рокличката си от брокат, цялата изпрашена, тя застана пред братовчед си Йод, който беше четиринадесет години по-възрастен от нея. Малко момиченце, още нито грозно, нито хубаво, слабичко, то нямаше представа, че в този миг съдбата й се преплита със съдбата на Франция… При някои деца отрано може да се отгатне как ще изглеждат като възрастни. Лицето на Жана не предричаше нищо. Около него, като ореол, се виждаше само графството Бургундия.
Една провинция е хубаво нещо, но все пак е необходимо жената да не е саката. „Ако краката й са прави, приемам“ — си каза херцогът. Той имаше основание да се страхува от подобен род изненади, защото втората му сестра, по-малка от Маргьорит, омъжена за Филип дьо Валоа, беше с два нееднакво дълги крака. Този недостатък, който не фигурираше в брачния договор, имаше дял в сегашната неприязън на графовете Валоа към Бургундия! Затова херцогът поиска да повдигнат полите на детето, за да прецени дали краката му са в ред. Никой не се учуди на искането му. Бедрата и прасците на момиченцето не бяха пълнички, то беше наследило баща си. Но костите бяха съвсем прави.
— Имате право, братовчеде — каза херцогът. — Така най-добре ще закрепим приятелството си!
— Видяхте ли? — каза Поатие. — Не е ли по-добре така, отколкото да се караме? Занапред искам да ви наричам свой зет.
Той разтвори обятията си. Зетът беше кажи-речи на същата възраст като тъстът: разликата им беше две години и половина.
— Хайде, моето момиче, целунете годеника си — каза Филип на детето.
— А, той ли ми е годеник? — И момиченцето се изправи гордо.
— О, ами че той е по-голям от престолонаследничето!
„Колко хубаво постъпих миналия месец — помисли си Филип, — като дадох на престолонаследника на Виеноа третата си дъщеря и запазих първата, която може да разполага с графството!“
Наложи се Бургундският херцог да повдигне бъдещата си съпруга до лицето си, за да може тя да долепи мокрите си устни до страните му. Щом отново докосна земята, момиченцето изтича на двора, за да съобщи надменно на другите деца:
— Аз съм годена!
Играта бе преустановена.
— И не за такъв малък годеник като твоя! — каза тя на сестра си, като посочи престолонаследничето. — Моят е голям като нашия татко.
После зърна Жана Наварска, която се цупеше малко по-настрана от тях, и й подхвърли: