— Не вървете така бързо, монсеньор! Вижте, едва ви догонвам със схванатия си след падането в Марсилия крак. Нали знаете, че изгледите ви за успех — ако съдя по това, което чувам — ще бъдат толкова по-големи, колкото по-немощен ви смятат.
— Вярно, вярно — отвръщаше кардиналът и се мъчеше да превие врат, да огъне колене и да дисциплинира своите седемдесет и две години.
Останалото време той четеше или пишеше. Беше успял да си набави онова, което му беше най-необходимо на тоя свят — книги, свещи и хартия. Някой идваше да го предупреди, че ще има събрание в хора на църквата? Той се преструваше, че със съжаление става от стола си, а докато слушаше как колегите му се оскърбяват взаимно или се уязвяват вероломно, той само пошепваше едва чуто:
— Моля се, братя. Моля се бог да ни вдъхнови да изберем най-достойния.
Онези, които го познаваха по-отдавна, намираха, че много се е променил. Изглежда, че съзнателно умъртвяваше плътта си и служеше на всички за пример на благонамереност и милосърдие. Когато някой изтъкнеше това, той отговаряше скромно, като махваше примирено с ръка:
— Смъртта не е далеч… Крайно време е да се подготвя…
Той почти не се докосваше до-паницата с яденето си и караше да я отнесат на един или друг от съперниците му. И Гучо пристигаше с пълни ръце при камерлинга, който пращеше от здраве като угоен вол, и му казваше:
— Монсеньор Дюез ви изпраща това. Виждате му се отслабнал тази сутрин.
От деветдесет и шестте пленника Гучо сравнително най-лесно общуваше с външния свят. Всъщност той бе успял бързо да установи връзка с представителя на банката „Толомей“ в Лион. Той препращаше не само писмата на Гучо до вуйчо му, а и по-тайната кореспонденция на Дюез, предназначена за регента. На тези писма бе спестено неудоволствието от неприятния допир с мръсните чинии. Те минаваха, пъхнати в книгите, необходими за благочестивите занимания на кардинала.
Истината е, че Дюез нямаше друг доверен човек освен младия ломбардец, чиято находчивост с всеки ден му беше все по-полезна. Съдбата им беше тясно свързана, защото ако единият от тях искаше да излезе папа от този манастир, същинска пещ в лятната жега, другият копнееше час по-скоро да отпътува, снабден с мощен покровител, на помощ на любимата си. Все пак Гучо се беше поуспокоил за съдбата на Мари, откакто Толомей му бе писал, че бди над нея като роден вуйчо.
В началото на последната седмица на юли, когато Дюез се убеди, че колегите му са много уморени, много изтерзани от горещината и непоправимо наежени един срещу друг, той реши да им представи замислената комедия, грижливо подготвена от Гучо.
— Достатъчно ли влачих крак? Достатъчно ли постих? Достатъчно лошо ли изглеждам? — попита той временния си паж — и дали колегите ми достатъчно са се отвратили от себе си, та да са склонни от умора да вземат някакво решение?
— Така ми се струва, монсеньор. Струва ми се, че са узрели за това.
— В такъв случай, млади момко, време е, струва ми се, да поработите с езика си. А пък аз ще си легна и повече няма да ставам.
Гучо почна да се мярка сред служителите на другите кардинали. Той разправяше, че монсеньор Дюез бил много изтощен, че като че ли е болен от нещо и има опасност, поради напредналата си възраст, да не излезе жив от този конклав.
На другия ден Дюез не се появи на ежедневното събрание и кардиналите коментираха това, като всеки повтаряше слуховете, разпространени от Гучо.
На следващия ден кардинал Орсини, който току-що се беше скарал остро с двамата Колона, срещна Гучо и го попита дари наистина кардинал Дюез се чувствува толкова немощен.
— Ами да, монсеньор, и сърцето ми се къса от мъка — отвърна Гучо. — Знаете ли, че добрият ми господар престана дори да чете? Това означава, че не след дълго ще престане и да живее.
После с дръзкото си и същевременно наивно изражение, което си придаваше съвсем уместно, той добави:
— Ако бях на ваше място, монсеньор, много добре знам какво щях да направя. Бих избрал монсеньор Дюез. По този начин ще можете най-сетне да излезете от този конклав и да свикате нов, веднага щом кардиналът умре, което, пак ви повтарям, няма много да се забави. Това е една възможност, която може би само след една седмица ще загубите.