— Да, да, синко, мен избраха — му каза Дюез, който бързо заситни към него.
Тогава майсторите сринаха до основи зидарията. Отвориха двете крила на портала и за пръв път от четиридесет дни насам слънцето проникна в църквата на якобинците.
Многочислена тълпа чакаше на площадчето пред нея — граждани, хора от простолюдието, консули, феодали, наблюдатели от чуждите дворове. Всички се струпаха и коленичиха, когато се зададоха кардиналите и конклавистите, наредени в процесия. Един дебел мъж с тъмен тен, застанал в първите редици до граф дьо Форез, улови края на дрехата на новия папа, когато Дюез мина край него, и долепи устни до, ръба й.
— Вуйчо Спинело! — извика Гучо Балиони, който вървеше зад папата.
— А, вие ли сте вуйчото? Много обикнах вашия племенник, синко — каза Дюез на коленичилия шишко, като му кимна да се изправи. — Той ми служи вярно и искам да го задържа при себе си. Целунете го, целунете го!
Капитанът на ломбардците се изправи и Гучо го прегърна.
— Изкупих всичко, както ми препоръча, при това на стойност шест за десет — пошепна Толомей на ухото на Гучо, докато Дюез благославяше множеството. — Този папа ни дължи сега няколко хиляди ливри. Чудесна сделка, моето момче! В жилите ти наистина тече моя кръв!
Един друг човек зад тях удължаваше недоволно лице, подобно на кардиналите: синьоре Бокачо, главен представител на фирмата Барда.
— Ах, ти си бил вътре, обеснико! — каза той на Гучо. — Ако знаех, никога нямаше да продам полиците.
— Ами Мари? Къде е Мари? — попита тревожно Гучо вуйчо си.
— Твоята Мари е добре. Тя е толкова хубава, колкото ти си хитър и ако малкият ломбардец, който издувакорема й, наследи по нещо от вас двамата, ще си пробие път в живота! Върви, върви бързо, моето момче! Не виждаш ли, че светият отец те вика?
III. ДЪЛГОВЕТЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Регентът Филип държеше да присъствува на интронизацията на папата главно за да си даде вид на покровител на християнската църква.
— Изборът на Дюез ми коствува доста грижи и мъка. Справедливо е да ми помогне сега да закрепя властта си. Искам да бъда в Лион за интронизацията му.
Но новините от Артоа продължаваха да бъдат тревожни. Робер бе превзел лесно Арас, Авен, Теруал, като завладяваше областта. Шарл дьо Валоа го подкрепяше негласно в Париж.
Верен на обичайната си тактика на обкръжение, регентът съсредоточи усилията си върху съседните на Аргон провинции, за да предогврати разрастването на бунта писа на бароните от Ликардия, за да им напомни поетите задължения за вярност спрямо френската корона. Любезно им даде да разберат, че не би търпял ни най-малкото нарушение на задълженията им. В превотствата бяха изпратени войскови части и сержанти, за да надзирават областта. На фламандците, които още се подиграваха — макар да бе минала една година — с жалкия поход на Вироглавия, загубил цяла армия в калта, Филип предложи нов договор за мир при доста изгодни за тях условия.
— След като ни се налага да оправим тези бъркотия, няма как — ще загубим малко, за да запазим цялото — обясни регентът на съветниците си.
Макар зет му, Жан дьо Фиен, да беше един от първите помощници на Робер, Фландърският граф разбра, че едва ли друг път ще има по-добри условия за сключване на договор, съгласи се да преговаря и не се намеси в работите на съседното графство.
Така на практика Филип затвори вратите на Артоа. Чак тогава изпрати Гоше дьо Шатийон да преговаря направо с водачите на бунтовниците и да ги увери в добрите намерения на Мао.
— Разберете ме добре, Гоше. Вие изобщо не трябва да разговаряте с Робер — заръча той на конетабъла си, — защото това би означавало, че признавате правата, за които той претендира. Ще продължаваме да го смятаме лишен от права над Артоа, както е присъдил баща ми. Вие отивате там, за да уредите конфликта между графинята и васалите й, в който според мен Робер изобщо не участвува.
— Всъщност, монсеньор — осведоми се конетабълът, — напълно ли държите да наложите волята на тъща си?
— Ни най-малко, Гоше. Ни най-малко, ако е злоупотребила с правата си, както предполагам. Тя е много властна, нашата госпожа Мао, и смята, че всеки е роден специално, за да й служи до последния лиар в кесията си и до последната си капка пот! Искам мир, който да бъде справедлив за всички. Знаем, че гражданското население е добре настроено към графинята, защото то е винаги в разрив с благородниците, а благоредниците подкрепят каузата на Робер, за да намерят в негово лице опора за собствените си искания. Така че вижте кои оплаквания са основателни и се постарайте да ги удовлетворите, без да накърнявате прерогативите на короната. Същевременно помъчете се да откъснете бароните от размирния ни братовчед, като им дадете да разберат, че могат по пътя на правосъдието да получат повече от нас, отколкото от него по пътя на насилието.