Валоа трепереше от раздразнение, като слушаше тези мисли, подривни и скандални според него.
Но регентът не бе извървял толкова път и не бе засвидетелствувал такава почит на новия папа, без да получи нещо в замяна. Между тези двама мъже с половин век разлика във възрастта — „вие сте зората, монсеньор, а аз съм залезът“ — казваше Дюез на Филип — съществуваше известно духовно сродство и тънко взаимно разбиране. Йоан XXII не бе забравил обещанията на Жак Дюез, нито регентът — думите на граф дьо Поатие. Щом Филип заговори за църковните привилегии, чийто първи едногодишен доход трябваше да бъде в полза на държавното съкровище, новият папа заповяда да донесат готовите за подпис документи. Но преди да ги подпечатат, Филип проведе разговор насаме с Шарл дьо Валоа.
— Имате ли някакво оплакване срещу мен, чичо?
— Не, племеннико — отвърна бившият константинополски император.
Нима можеш да отговориш на някого, че единственото нещо, което имаш против него, е самото му съществуване?…
— Защо тогава, чичо, щом нямате от какво да се оплачете, ми вредите? Аз ви уверих, когато ми предадохте ключовете от държавното съкровище, че няма да ви се иска сметка, и спазих обещанието си. Докато вие ми се заклехте във вярност, а не спазвате клетвата си, чичо, защото подкрепяте каузата на Робер д’Артоа.
Валоа тръсна в знак на отрицание глава.
— Лоша сметка си правите — продължи Филип, — защото Робер ще ви струва много скъпо. Той няма пари Единственият му източник са доходите, които му отпуска държавното съкровище, а аз тия дни ги отрязах. Значи той ще поиска парична помощ от вас. Откъде ще я вземете, щом не разполагате вече с финансите на кралството? Хайде, не са наежвайте и не пламвайте, нито пък си позволявайте ругатни, за които ще съжалявате, тъй като аз ви желая доброто. Дайте ми дума, че повече няма да подпомагате Робер и аз от своя страна ще поискам от Светия отец анатите от Валоа и Мен да ви се изплащат направо на вас, а да не влизат в държавното съкровище.
Сърцето на граф дьо Валоа се поколеба за миг между ненавистта и алчността.
— На каква сума възлизат те? — попита той.
— Десет-дванадесгт хиляди ливри, чичо, защото трябва да включим и привилегиите, които не са били получени през последните месеци от царуването на баща ми, както и през цялото царуване на Луи.
За Валоа, вечно отрупан с дългове, тези десет-дванадесет хиляди ливри, които щеше да получи през същата година, бяха добре дошли като по чудо.
— Вие сте добър племенник и разбирате нуждите ми. Ще накарам Робер да се сдобри с вас и ще го предупредя, че ако упорствува, ще го лиша от подкрепата си.
На връщане Филип се отби на много места, за да уреди пътем различни държавни работи. Накрая се спря и във Венсен, за да предаде на Клеманс благословията на новия папа.
— Щастлива съм — каза кралицата, — че приятелят ни Дюез е взел името Жан, защото аз избрах същото име за моето дете, когато дадох обет по време на бурята върху кораба, който ме доведе във Франция.
Тя изглеждаше все още чужда на проблемите за властта и заета единствено със съпружеските си спомени или грижите около майчинството. Пребиваването й във Венсен се бе отразило благотворно на здравето й. Беше в седмия месец. Лицето й пак се беше разхубавило и изопнало от напълняването, като по него се четеше спокойствието, което някога съпътствува края на тежка бременност.
— Жан съвсем не е кралско име за Франция — забеляза регентът. — Никога не сме имали крал Жан.
— Братко, повтарям ви, че се заклех да го кръстя така.
— В такъв случай ще зачетем обета ви… Ако родите момче, то ще се нарича Жан Първи…
Филип завари в двореца в Сите жена си напълно щастлива. Тя се занимаваше с малкия Луи-Филип, който крещеше колкото има сила едно двумесечно бебе.
Но щом я предупредиха, че зет й се е върнал, графиня Мао пристигна от двореца Артоа със запретнати ръкави, пламнали страни и яростен поглед.