— О! Веднага ми изменят, синко, щом вас ви няма! Знаете ли какво върши в Артоа вашият мизерник Гоше?
— Гоше е конетабъл, майко, и доскоро съвсем не ви се струваше мизерник. Какво ви е направил?
— Той се е обявил против мен! Изкарал ме е виновна във всичко! — иззика Мао. — Вашите пратеници са се разбрали както крадци на панаир с моите васали. На своя глава са заявили, че нямало да се върна в Артоа… чувате ли? Да ми забранят да се върна в собственото си графство!… Преди да е подписан онзи неизгоден мир, който не приех миналия декември при Луи… И отгоре на всичко искат да съм им върнела не знам какви си данъци, които според тях съм била получила неправилно!
— Всичко това ми е струва справедливо. Моите пратеници са следвали точно предписанията ми — отвърна невъзмутимо Филип.
От изненада Мао замря за миг със зяпнала уста и облещени очи. После поде с още по-висок тон:
— Справедливо било да се разграбват замъците ми, да се бесят сержантите ми, да се тъпчат житата ми! Това са значи вашите заповеди да поддържате враговете ми! Вашите заповеди! Хубаво ми се отплащате за всичко, което направих за вас!
Една дебела тъмносиня вена се изду на челото й.
— Освен че ми дадохте дъщеря си, не виждам какво друго сте направили за мен, майко, та да трябва да ощетявам поданиците си и да излагам на опасност заради вашата изгода мира на цялото кралство.
Мао се поколеба за миг между благоразумието и гнева. Но думата „поданици“, употребена от зет й, изречена с кралски тон, я прободе като с остен. И тайната, която пазеше толкова грижливо от десет седмици насам, се отприщи от гневния й изблик.
— А че пратих на онзи свят брат ти, е нищо, нали? — каза тя, като пристъпи към него.
Филип нито подскочи, нито извика. Първата му реакция беше да затвори вратите. Заключи, извади ключовете, пъхна ги в колана си. Той обичаше да се сражава само на затворена арена. Мао се изплаши, особено като видя лицето му:
— Значи вие сте направили това — изрече полугласно той — и онова, което се шушука в кралството, е вярно!
Мао се изпъчи, вярна, на нападателната си природа.
— Че кой искате да е, синко? На кого си въобразявате, че дължите удоволствието да бъдете регент и да можете някой ден да си присвоите короната? Хайде! Не се правете на толкова наивен! Брат ви ми конфискува Артоа. Валоа го насъскваше против мен, а вие бяхте в Лион, за да се занимавате с папата… все този папа ми мъти водата! Недейте се прави на толкова благ, че да ми кажете, че съжалявате за Луи! Вие никак не го обичахте, много ви беше приятно, че ви поднесох съвсем топличко неговото място, като подправих малко сладката му и без да ви тежи на съвестта. Но не очаквах да ви видя по-зле настроен към мен от него.
Филип беше седнал и, скръстил дългите си ръце, разсъждаваше.
„Рано или късно трябваше да му го кажа — мислеше Мао. — В известен смисъл е може би добре: сега го държа в ръцете си.“
— Жана знае ли? — попита внезапно Филип.
— Тя не знае нищо.
— Кой тогава знае освен вас?
— Беатрис, придворната ми.
— Това е вече много — забеляза Филип.
— А! Не я докосвайте! — извика Мао. — Тя има много влиятелни роднини!
— Разбира се! Роднини, заради които много ви обичат в Артоа! А освен тази Беатрис? Кой ви е доставил… подправката, както наричате това?
— Една магьосница от Арас, която никога не съм виждала, позната на Беатрис. Престорих се, че искам да се отърва от елените, които мърсят парка ми. Между другото се погрижих да умъртвя доста много от тях.
— Би трябвало да се издири тази жена — каза Филип.
— Разбирате ли сега, че не можете да ме изоставите? Защото ако сметнат, че ми отказвате подкрепата си, неприятелите ми ще надигнат глава, клеветите ще плъзнат с нова сила…
— Злословията, майко, злостовията — поправи я Филип.
— …а ако ме обвинят в това, което знаете, тежестта ще падне върху вас, защото непременно ще кажат, че съм го направила за ваша изгода, което си е вярно. А мнозина ще си помислят, че съм действувала дори по ваша заповед.
— Зная, майко, зная. Току-що си помислих всичко това.
— Помислете си, Филип, че изложих на опасност спасението на душата си с това начинание. Не бъдете неблагодарен.
— Филип се изсмя саркастично, после избухна в гняв, който скоро овладя.
— А! Вие прекалявате, майко! Скоро ще поискате да ви целувам краката, задето сте отровили брат ми! Ако знаех, че това е цената на регентството ми, никога не бих го приел! Аз съм против убийствата. Никога не е необходимо да убиеш, за да постигнеш целта си. Това е лош политически способ и ви заповядвам, докато аз съм ваш сюзерен, да не го използувате никога вече.