За миг го изкуши мисълта да постъпи честно. Да свика съвета на перовете, да разобличи престъплението, да поиска наказание… Мао, която отгатна какви мисли го вълнуват, изживя няколко мъчителни мига. Но Филип никога не следваше поривите си, дори добродетелните. Ако постъпеше, както възнамеряваше, той щеше да събуди недоверие към жена си и към самия себе си. А и на какви ли обвинения не би била способна Мао, за да се защити или за да погуби ведно със себе си и онзи, който не я е защитил? Около правилника за регентството неизбежно щяха да избухнат отново разногласия. Филип беше направил вече премного за кралството и премного беше мечтал какво ще направи тепърва, за да се изложи на риска да бъде лишен от власт. Пък и брат му Луи в крайна сметка беше лош крал и освен това убиец… Може би провидението бе пожелало да накаже убиеца с убийство и да повери Франция в по-добри ръце.
— Бог ще ви съди, майко, бог ще ви съди. Бих желал само пламъците на преизподнята да не близнат приживе всички ни по ваша вина. Ще трябва да плащам вашето престъпление и тъй като не мога да ви хвърля в затвора, наистина ще бъда принуден да ви поддържам… Добре сте комбинирали ходовете си. Още в други ден Гоше ще получи други инструкции. Не скривам от вас, че това ми тежи.
Мао се опита да го прегърне. Той я отблъсна.
— Само че запомнете добре: занапред всяко мое ядене ще бъде опитвано три пъти и при първите стомашни болки часовете ви ше са броени. Така че молете се за здравето ми.
Мао наведе глава.
— Така вярно ще ви служа, синко, че накрая пак ще ме обикнете.
IV. „ЩОМ НИ СЕ НАЛАГА ДА ВОЮВАМЕ…“
Никой — и най-малко Гоше дьо Шатийон — не успя да проумее коренно различното отношение на Филип към работите в Артоа. Като се обяви внезапно против решенията на своите пратеници, той каза, че изготвеното от тях помирение е неприемливо и поиска да сключат ново, по-изгодно за Мао. Рузултатът не закъсня. Преговорите бяха прекъснати и бароните, които го водеха от страна на Артоа и които представляваха умерените елементи, тутакси се присъединиха към групата на крайните. Бяха много възмутени. Конетабълът ги беше изиграл много грозно. Всъщност единственото средство беше силата.
Граф Робер тържествуваше.
— Не ви ли казвах, че с измамници не може да се преговаря? — повтаряше той наляво и надясно.
Следван от бунтовната си армия, той пак потегли към Арас.
Гоше, който се намираше в града само с доста малка свита, едва успя да избяга през вратата за Перон, докато Робер с развени знамена и победоносни фанфари влезе през вратата за Сент-Омер. За някакъв си четвърт час конетабълът щеше да бъде пленен. Това стана на 22 септември. Същия ден Робер отправи към леля си следното писмо:
„До твърде благородната и високопоставена госпожа Мао д’Артоа, Бургундска графиня, от Робер д’Артоа, рицар. Тъй като вие се противопоставихте неправилно на правото ми над графство Артоа, нещо, което много ме огорчава и всеки ден ми тежи и което повече не мога да търпя, известявам ви, че ще сложа ред в тази работа и ще си възвърна имуществото колкото мога по-скоро“.
Робер не беше голям писач. Тънките отсенки не му се удаваха и той беше особено доволен от писмото си, което изразяваше недвусмислено желанието му.
Когато конетабълът пристигна в Париж, лицето му изглеждаше доста начумерено и той не спести упреците си на граф дьо Поатие. Личността на регента не му внушаваше респект. Този младеж се беше родил и бе мокрил пелените си пред очите му. Той му каза всичко право в лицето и прибави, че много зле е използвал добрия служител и верния си роднина, който двадесет години е командувал войската, като го е пратил да преговаря при условия, от които после се е отказал.
— До днешния ден, монсеньор, аз минавах за честен човек, в чиято дума никой не се съмняваше. Вие ме накарахте да играя ролята на предател и изменик. Когато подкрепих правата ви за регенството, аз си мис лех, че отново ше видя във ваше лице нещо от моя крал, баща ви, с когото досега си приличахте по някои черти. Виждам, че жестоко съм се заблудил. Толкова ли много изпаднахте под женска власт, че да сменяте мненията си като ръкавица?
Филип се опита да успокои конетабъла, като се обвини най-напред, че е недооценил положението и че е дал погрешни инструкции. Няма смисъл да търсят компромисно решение с благородниците от Артоа, преди да сразят Робер. Робер е опасност за кралството и за честта на кралското семейство. Та нали той е подбудителят на клеветническата кампания против Мао, обвинена, че е отровила Луи X?
Гоше повдигна рамене.
— Че кой вярва на тези глупости?