Като чу последната клауза, Робер разбра на каква цена беше купена измяната на главния му съюзник. Но дори и тогава той не трепна и подписа всичко.
Тази изключителна покорност почваше да тревожи регента. „Какъв ли удар подготвя изневиделица?“ — казваше си той.
Тъй като бързаше да се върне в Париж за раждането на кралицата, той повери на двамата си маршали грижата да сменят с част от наемните войски конетабъла в Артоа и да бдят на самото място за изпълнението на договора. Робер наблюдаваше усмихнат заминаването на маршалите.
Сметката му беше много проста. Като дойде да се предаде сам, той избягна обезоръжаването на войските си, Фиен, Суастр, Пикини и другите барони щяха да продължават да вдигат тук-там бунтове и да изтощават кралските войски. Регентът не можеше всеки две седмици да провежда подобна експедиция: държавното съкровище нямаше да му стигне. Така че Робер разполагаше с няколко спокойни месеца. Засега предпочиташе да се върне в Париж и смяташе, че моментът е много подходящ. Защото може би не след дълго нямаше да ги има вече нито регентът, нито Мао.
Всъщност — и това беше истинската причина за усмивката му — Робер беше успял да издири онази хубостница Фериен, доставчицата на отрова на графиня д’Артоа. Намерил я беше, като бе наредил да проследят двама шпиони на регента, които също я търсеха. Изабел дьо Фериен и синът й бяха арестувани в момента, когато продаваха необходимите съставки за правене на магия. Хората на Робер очистили шпионите на регента и сега магьосницата, след като бе направила много хубаво и пълно признание, беше пазена под стража в един замък в Артоа.
„Ще те видя какво лице ще направиш, братовчеде, когато заповядам на Жан дьо Варен да ми доведе онази жена и когато я представя на съвета на перовете, за да разкаже как твоята тъща е успяла да умъртви брат ти за твоя сметка! И миличкият ти папа няма да може да направи нищо!“
По време на цялото им пътуване регентът не се отдели от Робер. При почивките те се хранеха на същата маса. Нощем в манастирите или в кралските замъци спяха врата срещу врата и многобройните служители на регента следяха отблизо Робер. Но когато пиеш, ядеш и спиш край своя неприятел, не можеш да не изпиташ известни братски чувства към него. Двамата братовчеди никога не бяха живели в такава близост. Регентът като че ли не беше особено сърдит на Робер за умората и разходите, които беше причинил. Той като че ли се забавляваше дори от просташките шеги на исполина и от привидно искреното му държане.
„Още малко и наистина ще ме обикне, обесникът! — казваше си Робер. — Ех, как хубавичко го разигравам, как хубавичко го разигравам!“
На сутринта на 11 ноември, когато стигнаха пред вратите на Париж, Филип внезапно спря коня си.
— Драги братовчеде, онзи ден в Амиен вие лично гарантирахте, че всички замъци ще бъдат предадени на маршалите ми. А ето че с огорчение узнавам, че няколко ваши приятели не се подчиняват на сключения договор и отказват да предадат крепостите.
Робер се усмихна и разпери ръце в знак на безпомощност.
— Нали гарантирахте — повтори Филип.
— Ех да, братовчеде, аз подписах всичко, което искахте. Но тъй като ми отнехте всякаква власт, нека маршалите ви да наложат вашата воля.
Регентът безмълвно погали шията на коня си.
— Вярно ли е, Робер, че сте ми измислили прякора Филип Затворените врати?
— Вярно, братовчеде, вярно! — отговори смеешком Робер. — Защото много използвате вратите, за да управлявате.
— Добре тогава, братовчеде, ще се настаните в затвора в Шатле и ще останете там, докато и последният замък в Артоа не ми бъде предаден.
За първи път, откакто се беше предал, Робер леко побледня. Целият му план рухваше и магьосницата Фериен нямаше да му потрябва скоро.
Трета част
ОТ ПОГРЕБЕНИЕ НА КОРОНЯСВАНЕ
I. ДОЙКА ЗА КРАЛЯ
Жан I, крал на Франция, посмъртен син на Луи X Вироглавия, се роди през нощта на 13 срещу 14 ноември 1316 година във Венсенския замък.
Тази вест беше веднага провъзгласена и бароните облякоха копринените си дрехи. Скитниците и пияниците, за които всяко събитие е повод да се наливат, започнаха още от пладне да се напиват и да се дерат из кръчмите. А търговците на изтънчени артикули, златарите, продавачите на коприна, производителите на скъпи тъкани и пасмантерия, на подправки, на редки риби и отвъдморски стоки, потъркваха ръце, мечтаейки за доставки за народните увеселения.