Улиците бяха усмихнати. Минувачите се спираха, сякаш ободрени, и възкликваха:
— Е, друже, имаме си крал!
Радостта проникна дори в манастирите, където абати и свещеници разнасяха и коментираха събитието.
В странноприемницата на манастира на ордена света Клара Мари дьо Кресе бе добила преди четири дни едно момченце, което тежеше не по-малко от осем ливри, обещаваше да бъде русо като майка си и сучеше със затворени очички, лакомо като малко кученце.
Послушничките с бели касинки на глава час по час влизаха в килията на Мари, за да наблюдават как повива детето си, за да се любуват на лъчезарното й лице, докато го кърмеше, и на розовата й пищна гръд, за да се възхищават — самите те обречени на доживотна девственост — на чудото на майчинството в плът и кръв, а не изобразено по витражите.
Защото ако понякога се случеше някоя монахиня да прегреши, това не ставаше толкова често, колкото твърдяха злите езици в песните си, и новородено в манастир на ордена на света Клара не беше все пак често явление.
— И кралят се нарича Жан като моето дете — казваше Мари. — В моето семейство открай време обичаят изисква първородният син да се нарича така.
Тя виждаше в това съвпадение щастливо предзнаменование. Ново поколение момчета щеше да носи малкото име на краля, още по-очебийно, защото беше ново за монархията. След всички малки филиповци, след всички малки Луи в кралството щяха да се появят безброй малки жановци. „Моят е първият“ — мислеше си Мари.
Ранният есенен здрач се спускаше вече, когато една млада монахиня влезе в килията й.
— Мари, майката игуменка ви вика в приемната. Някой ви чака там.
— Кой?
— Не зная, не видях. Но струва ми се, че ще си отидете.
Кръв заля страните на Мари.
— Трябва да е Гучо! Гучо! Бащата… — обясни тя на послушничките. — Съпругът ми идва да ни вземе навярно.
Тя затвори отвора на блузата си, прибра бързо косите си, като се огледа в прозореца, чието стъкло й служеще за тъмно огледало, метна наметката върху раменете си и се поколеба за миг пред сложената на земята люлка. Трябваше ли да свали детето, за да достави тутакси на Гучо тази чаровна изненада?
— Вижте как си спи, ангелчето — казаха младите послушнички. — Недейте го събужда, да не би да го простудите! Изтичайте! Ние ще го пазим.
— Не го вадете от люлката, не го пипайте!
Като слизаше по стълбите, вече се измъчваше от майчина тревога. „Дано само да не си играят с него и да не го изпуснат!“ Но краката й я носеха бързо към приемната и тя се учудваше колко лека се чувствува.
В бялата зала, украсена само от голямо разпятие и осветена от две свещи, които удвояваха всички предмети и всички форми с огромни сенки, майката игуменка, пъхнала ръце в ръкавите си, разговаряше с госпожа дьо Бувил.
Като зърна жената на попечителя, Мари изпита не само разочарование. Внезапно и необяснимо доби абсолютната сигурност, че тази суха жена с набраздено от вертикални бръчки лице й носи нещастие.
Друга жена би си помислила просто, че не обича госпожа дьо Бувил. Но у Мари дьо Кресе всички чувства придобиваха страстна окраска и нейните симпатии и антипатии й се струваха съдбовни поличби. „Сигурна съм, че идва да ми напакости!“ — каза си младата жена.
Госпожа дьо Бувил я оглеждаше от глава до пети с лишен от благожелателство остър поглед.
— Само четири дни, откакто сте родила — извика тя, — и ето ви розова и свежа като шипков цвят! Моите поздравления, хубавице, човек би казал, че сте готова да започнете отначало. Наистина бог е много снизходителен към ония, които не зачитат неговите заповеди и праща изпитанията си на най-добродетелните. Защото ще ми повярвате ли, майко — продължи госпожа дьо Бувил, като се обърна към игуменката, — че клетата ни кралица се мъчи повече от тридесет часа? Виковете й още проглушават ушите ми. Кралят се беше обърнал в утробата й и се наложи да го измъкнат с щипци. За малко не умря, както и майка му. Сигурно нещастието, което госпожа Клеманс изживя с мъжа си, е причина за всичко. Цяло чудо е, според мен, че детето се роди живо. Но намеси ли се съдбата, нищо не може да й попречи! Ето че Йодлин, перачката… нали знаете?…
Игуменката кимна дискретно. Беше й поверено в манастира, сред малките послушнички, едно единадесетгодишно момиченце, което беше незаконнородена дъщеря на Вироглавия и Йодлин.