— Още един такъв пристъп може прекрасно да го отнесе! — наблегна Мао.
— Да предоставим на бога, майко, да предоставим на бога! — каза Филин и прекъсна разговора.
„Предоставя на бога или предоставя на мене? — помисли си графинята. — Толкова е благоразумен, че се пази да не омърси и душата си, но ме разбра правилно…
Този дебел наивник Бувил най-много ще ме затрудни.“
От този миг въображението й заработи. Пред нея се очертаваше възможност за престъпление и обстоятелството, че бъдещата жертва беше новородено бебе, подхранваше възбуждението й не по-малко, отколкото ако се касаеше за най-върлия й враг.
Предпазливо пусна в ход подмолни слухове: кралят бил роден нежизнеспособен. Тя повтаряше това на всеки срещнат и описваше със сълзи на очи мъчителната сцена при кръщаването.
— Всички сметнахме, че ще умре пред очите ни и за малко това не стана. Попитайте по-скоро конетабъла, който присъствуваше, както мене. Никога не съм виждала месир Гоше толкова блед… Впрочем всеки сам ще се убеди в хилавостта на краля, когато го представят на всички барони, както е редно. Кой знае, може вече да е умрял, а крият това от нас. Защото много се бавят с представянето, без да ни казват причината. Изглежда, че месир дьо Бувил се противопоставял, защото нещастната кралица… Бог да я закриля!… била в безнадежно състояние. Но тъй или иначе кралицата не е кралят!
Приближените на Мао бяха натоварени да разпространяват тези нейни думи.
Бароните започнаха да се вълнуват. Защо всъщност се отлага тържественото представяне? Кръщаването, направено набързо, мнимите увъртания на Бувил, пълното мълчание около Венсен, всичко им изглеждаше мистериозно.
Носеха се противоречиви слухове. Кралят бил недъгав и затова не искали да го покажат. Граф дьо Валоа го бил отвлякъл тайно, за да бъдел на сигурно място. Болестта на кралицата била само преструвка: тя и детето й в момента пътували към Неапол.
— Ако е умрял, нека ни го кажат — говореха недоволно някои.
— Регентът го е пратил на оня свят! — твърдяха други.
— Какви ги дрънкате! Регентът не е такъв човек. Само че той няма доверие във Валоа.
— Не е регентът, а Мао. Тя подготвя престъпното си дело, ако не го е извършила вече. Прекалено високо тръби, че кралят нямало да го бъде!
Докато над двора отново повя лош вятър, докато хората се терзаеха от грозни предположения и гнусни подозрения, с които всеки се чувствуваше заклеймен, регентът си оставаше непроницаем. Беше изцяло погълнат от управлението на кралството и ако го заговореха случайно за племенника му той от своя страна заговорваше за Фландрия, Артоа или за събирането на данъците.
Тъй като възбудата растеше, една делегация от много барони и висши магистрати дойде при Филип на 19 ноември сутринта и го гюмоли настойчиво и енергично да се съгласи кралят да им бъде представен. В очите на онези, които очакваха отрицателен или уклончив отговор, вече припламваха злостни пламъчета.
— Но и аз искам това, монсеньори, и аз искам не по-малко от вас да ни го представят — отвърна регентът. — Противопоставят се и на самия мен. Граф дьо Бувил не е съгласен.
После той се обърна към Шарл дьо Валоа, който се бе върнал два дни преди това от графството си Мен и го по пита:
— Да не би вие, чичо, с оглед интересите на племенницата си Клеманс да забранявате на Бувил да ни покаже краля?
Бившият император на Константинопол не разбра откъде му е дошло това обвинение, той цял пламна и извика:
— Но бог да ми е свидетел, племеннико, как ви хрумна подобна мисъл? Никога нито съм заповядвал, нито съм искал такова нещо! Не съм дори виждал Бувил и нямам никакви вести от него вече няколко седмици. Та аз се прибрах специално за това представяне. Бих искал, напротив, то да стане и да спазим обичаите на дедите си. И без това много се забавихме.
— В такъв случай, монсеньори — заяви регентът, — всички сме единодушни в мислите и желанията си… Гоше! Нали вие присъствувахте на раждането на брат ми… На първата ли кръстница се пада задължението да представи кралското дете на бароните?
— Естествено, естествено на първата кръстница — отвърна Валоа, засегнат, че се допитват относно церемониала до друга компетентна личност, а не до него. — Аз съм присъствувал на всички представяния, Филип. И на вашето, което беше по-скромно, тъй като бяхте втори син, както и на представянето на Луи, а после и на Шарл. Винаги кръстницата.