От дъното на залата се дочуха викове:
— Не го виждаме! Искаме да му се полюбуваме!
— Поемете го, Филип — каза Мао на зет си, като му подаде бебето. — Вашите ръце са по-дълги от моите, покажете краля на васалите му.
Регентът прихвана малкия Жан окъм гръбчето и го издигна над главата си, за да може всеки да го разгледа на воля. Внезапно по ръцете му потече топла и лепкава течност. Детето захълцука и повърна млякото, което бе изсукало половин час преди това, но то бе станало зеленикаво и примесено с жлъчка. Лицето му също позеленя, после много бързо потъмня и придоби неопределен, обезпокоителен цвят, докато самото то извиваше глава назад.
Общ вик на тревога и разочарование се чу сред бароните.
— Господи! Господи! — извика Мао. — Пак почна да се гърчи!
— Дръжте го! — изрече бързо Филип. И тикна бебето в ръцете й като опасен вързоп.
— Знаех си! — обади се някой.
Беше Бувил. Лицето му бе пурпурночервено, а погледът му гневно се местеше от графинята към регента.
— Да, имахте право, Бувил — каза регентът. — Много рано бе да представяме това болно дете.
— Знаех си, знаех си… — повтори Бувил.
Но жена му бързо го дръпна за ръкава, за да не извърши непоправима глупост. Погледите им се срещнаха и Бувил се овладя. „Какво щях да направя? Обезумял съм! Нали имаме истинския!“
Но ако бе комбинирал всичко, за да насочи престъплението към друга глава, той не бе предвидил нищо в случай че престъплението наистина бъде извършено.
И Мао бе изненадана от бързия ефект. Не очакваше, че отровата ще подействува така мигновено. Умишлено каза няколко успокоителни думи:
— Не се тревожете, не се тревожете! И онзи ден помислихме, че ще умре, а после, сами видяхте, се съвзе. Това е детска болест, страшна наглед, но не трае дълго. Акушерката! Повикайте акушерката! — прибави тя, готова да поеме риск, но да докаже своята добронамереност.
Регентът държеше изцапаните си ръце далеч от тялото си. Гледаше ги с боязън и погнуса и не смееше да се докосне до нищо.
Бебето бе посиняло и се задушаваше. В суматохата и тревогата, които последваха, никой вече не знаеше ясно какво прави, нито какво точно става. Госпожа дьо Бувил се втурна към спалнята на кралицата, но още преди да стигне до вратата, се спря, защото в миг й мина през ума: „Ако повикам акушерката, тя не може да не види, че сме сменили детето и че то няма белег от щипци. Най-важното, най-важното е да не махнат шапчицата му!“ И тичешком се върна, докато всички присъствуващи се стичаха към кралската спалня.
Детето вече не се нуждаеше от грижите на никоя акушерка. Все още загърнато в бродираната с лилии мантия, с кукленската си коронка, килната на една страна, то лежеше с потъмнели устни, замърсени пелени и разкъсани вътрешности посред огромното легло с копринена покривка. Бебето, който току-що бе представено на всички като френски крал, бе приключило земния си път.
IV. ЕДИН ЛОМБАРДЕЦ В СЕН-ДЬОНИ
— И какво ще правим сега? — питаха се съпрузите Бувил.
Бяха се хванали в собствения си капан.
Регентът много скоро напусна Венсен. Извика членовете на кралското семейство и ги помоли да яхнат конете и да го придружат до Париж, където искаше да свика незабавно съвет. Когато групата се канеше да потегли, Бувил се спусна към регента в порив на смелост.
— Монсеньор!… — извика той, като улови юздата на коня.
Но Филип не го остави да се доизкаже.
— Добре, добре, Бувил, благодаря ви, че съчувствувате на скръбта ми. Повярвайте ми, в нищо не ви упреквам. Такъв е законът на човешката природа. Ще ви предам заповедите си за погребението.
И като пришпори коня си, той пое в галоп веднага след като минаха по подвижния мост. Препускайки така, придружаващите го нямаше да имат възможност да умуват по пътя.
Повечето барони бяха тръгнали с него. Останаха само неколцина без особено влияние и задължения, които на групички коментираха произшествието.
— Виждаш ли — каза Бувил на жена си, — трябваше в момента да кажа. Защо ме спря?
Те стояха прави в нишата на един прозорец, като шепнеха и почти не смееха да споделят мислите си.
— Къде е дойката? — попита Бувил.
— Погрижих се за това. Замъкнах я в собствената си спалня, заключих вратата и поставих стража.