Същия ден две платна със златни лилии, осем аршина черен креп и парчета турска коприна с избродиран върху тях френски герб бяха донесени във Венсен за погребението на първия френски крал с името Жан. И наистина едно дете на име Жан си отиде в толкова малко ковчеже, че не сметнаха за нужно да го натоварят на колесница, а го закрепиха просто върху самара на едно муле. Метр Жефроа дьо Фльори, ковчежник на двореца, отбеляза в сметководнитеси книги разходите по погребението: сто и единадесет ливри, седемнадесет су и осем дьоние в събота, 20 ноември 1316 година.
Не се състоя дългата ритуална процесия, нито обичайната церемония в Парижката света Богородица. Отидоха направо в Сен-Дьони, където погребението бе извършено непосредствено след литургията. В краката на статуята на Луи X, оше съвсем бяла, прясно издялана от камък, бяха отворили един тесен гроб. Там спуснаха, между тленните останки на владетелите на Франция, детето на Мари дьо Кресе, благородна девица от Ил дьо Франс, и на Гучо Балиони, сиенски търговец. Адам Ерон, пръв шамбелан и дворцов управител, пристъпи до ръба на малкия гроб и изрече, гледайки господаря си Филип дьо Поатие:
— Кралят е мъртъв, да живее кралят! Започна царуването на Филип V Дългия. Жана Бургундска стана кралица на Франция, а Мао д’Артоа тържествуваше.
Само трима души в кралството знаеха, че истинският крал е жив. Единият от тях се беше заклел над евангелието, че ще пази тайна, а другите двама трепереха да не би да не я удържи.
VI. ФРАНЦИЯ В ЗДРАВИ РЪЦЕ
За да завладее трона, Филип V си бе послужил — в рамките на монархическата институция — с един способ, познат открай време, който на съвременен език се нарича държавен преврат.
Тъй като благодарение на собствения си авторитет и подкрепата на преданите си привърженици, беше поел основните кралски функции, той бе узаконил чрез юлското събрание правилника за наследяване, който можеше евентуално да бъде в негова изгода, но само след дълъг срок и прилагане на предварителните клаузи. Смъртта на малкия крал беше много благоприятна случайност. Като леко насили законното положение, създадено от него самия, Филип тутакси взе короната, без да спазва вече ни срокове, нито предварителни клаузи.
Вземе ли се власт при подобни условия, тя неминуемо е застрашена, поне в началото.
Зает изцяло с укрепване на положението си, Филип почти нямаше време да се порадва на победата си, нито да се полюбува на трона и на сбъднатата си мечта.
Върхът, на който е бе изкачил, беше много остър, за да се задържи на него.
В кралството езиците работеха усилено. Подозрението се предаваше от един на друг. Достатъчно добре познаваха здравия юмрук на новия крал и всички, които се бояха да не пострадат от него, се обединиха около Бургундския херцог.
Той от своя страна се озова бързо в Париж, за да оспори възцаряването на бъдещия си тъст. Настояваше да бъде свикан съветът на перовете и малката Жана Наварска да бъде призната за кралица на Франция.
За да си осигури регентството, Филип бе пожертвувал бургундското графство. За да запази кралската власт, предложи да раздели Франция и Навара, обединени толкова отскоро, и да предостави малкото кралство на племенницата си, върху която тегнеше съмнение, че е незаконнородена.
Но щом смятаха, че Жана е достойна да царува над Навара, не беше ли достойна да царува и над Франция? Херцог Йод беше на това мнение и отхвърли предложението на Филип. Щяха, значи, да изпитат силите си.
Йод замина в галоп за Дижон, откъдето отправи прокламация от името на племенницата си до всички феодали в Артоа, Пикардия, Бри и Шампания, с която ги приканваше да не се подчиняват на един узурпатор.
Той се обърна в същия дух и към крал Едуард II Английски, който въпреки усилията на жена си Изабел, побърза да влоши отношенията, като взе страната на бургундците. Възникнеше ли разединение във Франция, английският крал винаги виждаше в него възможност да освободи Гийена.
„Това ли постигнах, като разобличих прелюбодеянието на двете си снахи?“ — питаше се кралица Изабел. Заплашен така от север, изток и югоизток, всеки друг на мястото на Филип Дългия вероятно би отстъпил. Но новият крал знаеше, че има пред себе си няколко месеца. Зимата не беше време за воюване. Враговете му бяха принудени да чакат пролетта, за да придвижат войските си. За Филип най-неотложното бе коронясването му, което щеше да му придаде неотменимото достойнство на помазан от църквата крал.
Той пожела най-напред да насрочи церемонията за Благовещение: струваше му се добре знамение тя да стане в деня на влъхвите. Възразиха му, че гражданите на Реймс няма да могат да подготвят всичко. Разреши да отложат тържеството с три дни. Дворът щеше да тръгне от Париж на 1 януари, а коронацията щеше да стане в неделя, на девети.