„Някаква тайна болест разяжда този човек и не бих се изненадал, ако скоро легне на смъртно легло. Трябва да побързам да уредя работите на Гучо“ — помисли си Толомей.
Банкерът познаваше светските обичаи. Той бе донесъл по случай новата година едно парче плат за госпожа дьо Бувил.
— …за да й благодаря за грижите, които положи за благородната госпожица, дарила племенника ми със син…
Бувил не искаше да приеме и този подарък.
— Как не, как не — настоя Толомей. — Между другото бих искал да поговорим по този въпрос. Племенникът ми се връща от Авиньон, където светият отец, папата…
Толомей се прекръсти.
— …го задържаше сега във връзка с уреждането на личните му сметки. Гучо ще дойде да вземе младата си съпруга и детето си…
Бувил почувствува, че изстива.
— Само за миг, месер, само за миг — каза той. — Един вестоносец ме очаква и трябва да пратя бърз отговор по него. Бъдете така любезен да почакате.
И той изчезна с парчето плат под мишница, за да се посъветва с жена си.
— Съпругът пристига — каза й той.
— Какъв съпруг? — изненада се госпожа дьо Бувил.
— Съпругът на дойката!
— Че тя не е омъжена!
— Изглежда, че е била! Изглежда, че е била! Дойде Толомей.
— И какво иска?
— Момичето да излезе от манастира.
— Кога?
— Не зная, но скоро.
— Гледай да узнаеш и не обещавай нищо.
Бувил се върна при госта си.
— Та казахте, значи, месер Бувил?
— Казах, че племенникът ми Гучо пристига, за да вземе от манастира, където имахте добрината да ги приютите, жена си и детето си. Сега те вече няма от какво да се боят. Гучо носи препоръка от светия отец и поне за известно време ще се установи в Авиньон… Мен обаче много би ми се искало да ги задържа при себе си. Знаете ли, че още не съм видял внучето, което ми се е родило! Пътувах напоследък, обикалях канторите си и узнах тази новина от едно много радостно писмо на младата майка. Онзи ден, щом се върнах, пожелах да я видя. Но в манастира на ордена света Клара се натъкнах на затворени врати.
— Е да, правилникът там е много строг — отвърна Бувил. — Пък и по ваше искане бяхме дали стриктни нареждания.
— Но нали нищо лошо не се е случило?
— Не… не, месер, нищо, доколкото зная. Щях веднага да ви предупредя. Кога пристига племенникът ви?
— Чакам го след два-три дни.
Бувил го погледна уплашено.
— Още веднъж ви моля да ме извините — каза той, — но внезапно си спомних, че кралицата ме беше пратила да взема нещо, а не й го занесох. Веднага се връщам.
И той пак се измъкна.
„Болестта го е ударила явно в главата — помисли си Толомей. — Голямо удоволствие наистина да разговаряш с човек, който час по час хуква нанякъде! Дано сега пък не ме забрави мен тука!“
Той приседна върху един сандък и се зае да приглажда кожата на ръкавите си.
— Ето ме! — обади се Бувил, като се показа изпод една тежка завеса. — Разказвахте ми за племенника си, нали? Знаете ли, той съвсем ме спечели. Какъв прекрасен спътник беше по време на пътуванията ни в Неапол! Неапол… — повтори той и се разнежи. — Нима можех да предположа тогава!… Горката кралица! Горката кралица!
Той се отпусна върху сандъка до Толомей и избърса с грубите си пръсти сълзите, събудени от спомена.
„И таз добра! Сега пък се разхленчи!“ — помисли си банкерът и прибави гласно:
— Не ви казах нищо за случилите се напоследък нещастия. Представям си колко много са ви разстроили. Мислех си все за вас.
— Ах, Толомей, да знаехте само!… Беше много по-лошо, отколкото бихте могли да си представите! Самият демон се намеси…
Зад гоблена на стената се чу леко изкашляне и Бувил рязко прекъсна опасните си откровения.
„Виж ти! Някой ни подслушва“ — каза си Толомей й побърза да добави:
— Все пак в тази голяма горест имаме поне една утеха: добрият ни крал.
— Безспорно, безспорно, имаме добър крал — повтори Бувил не особено възторжено.
— Опасявах се — поде банкерът, като се опита да завлече събеседника си по-далеч от подозрителната завеса — да не би новият крал да има лошо отношение към нас, ломбардците. Ни най-малко. Изглежда даже, че е поверил събирането на данъците в някои сенешалства на хора от нашите сдружения… Колкото до моя племенник, който, трябва да кажа, е работил много добре, бих искал да го възнаградя за усилията му, като завари хубавицата си и наследника си настанени в моя дом. Приготвям вече стаята на симпатичните съпрузи. В наши дни много се злослови за младите. Смята се, че не били способни за искрени чувства и вярна обич. Но моите двама се обичат пламенно, уверявам ви. Достатъчно е да прочетете писмата им. Ако женитбата им не е била извършена съгласно всички правила, какво от това? Ще ги оженим повторно и ще ви помоля даже, ако това не ви е неприятно, да бъдете техен свидетел.