— С чудесна свобода ме дариха!
— Свободен сте, монсеньор — продължи исполинът, като подражаваше на коменданта на замъка, — …само че не можете да се отдалечавате на повече от двадесет левги от Париж; само че кралските сержанти трябва да знаят къде ще се установите; само че комендантството на Еврьо трябва да бъде уведомено, ако се отправите към вашите земи. Или с други думи: „Стой тук, Робер, и ходи по улиците под окото на стражата или пък мухлясвай в Конш! Но нито крачка към Артоа или към Реймс! Не те щат на коронацията, особено там! Би могъл да изпееш някой псалм, който няма много да допадне на всички уши!“ И много хитро избраха в кой ден да ме пуснат. Нито прекалено рано, нито прекалено късно. Целият двор е заминал. Няма жива душа нито в двореца, нито при Валоа… И този мой братовчед ме изостави! Така че, ето ме сега в един мъртъв град, без нито един лиар в кесията, за да вечерям днес и да намеря някоя мома, за да изразходвам любовния си плам! Защото цели седем седмици, представяш ли си, банкере?… Не, ти не можеш да разбереш. Сигурно тази работа отдавна вече не те безпокои. Отбележи, отбележи, аз доста блудствувах в Артоа, та да остана спокоен известно време. Там навярно ще пръкнат не малко ратайчета, които никога няма да узнаят, че произхождат от Филип Август. Но аз установих нещо странно, върху което докторите и философите, тези книжни плъхове, би трябвало да се замислят. Защо човек е дарен с един орган, който, колкото повече работа му даваш, толкова повече иска?
Той се изсмя гръмко, седна на един дъбов стол, който изпращя под тежестта му и като че ли едва тогава забеляза Гучо.
— Ами вие, хубавецо, как върви любовта? — попита той: това обръщение беше равнозначно на „добър ден“ в неговата уста.
— Любовта ли? Да не говорим, монсеньор! — отвърна Гучо, недоволен от този по-бурен изблик на гняв, който бе пресякъл неговия.
С многозначителна гримаса Толомей даде на граф д’Артоа да разбере, че този сюжет никак не е уместен.
— Че какво! — извика д’Артоа с обичайната си нетактичност. — Някоя красавица ви е изоставила? Дайте ми бързо адреса й и отивам право при нея! Хайде, не правете такова печално лице. Всички жени са развратници!
— О, да, точно така, монсеньор! Всичките, до една!
— Какво тогава?… Да се забавляваме поне със същинските развратници! Банкере, трябват ми пари! Сто ливри. И ще отведа племенника ти да вечеря с мен, за да прогоня от главата му тези черни мисли. Сто ливри!… Да, да, зная, дължа ви вече много и си казвате, че никога няма да ви платя, но грешите. Много скоро ще видите Робер д’Артоа по-могъщ, откогато и да било. Нашият Филип може да нахлупи короната чак до носа си; бързо-бързо ще му я сваля. Защото ще ти кажа нещо, което струва повече от сто ливри и ще ти бъде особено полезно, за да знаеш на кого даваш заем… Как се наказва цареубийството? С обесване, отсичане на главата, разчекване? Скоро ще присъствувате на забавно зрелище: дебелата ми леля Мао, гола като уличница, дърпана от четири коня, като мръсните й черва ще се валят в праха. А онази невестулка, зет й, ще й прави компания! Ще бъде жалко само, че няма да може да ги изтезават два пъти. Защото тези престъпници са убили двама крале! Нищо не казах, докато бях в Шатле, за да не дойдат някоя нощ да ми източат кръвта като на прасе. Но ме държаха в течение. Лорме… все моят Лорме. Ах, какъв славен човек!… Слушайте.
След толкова седмици принудително мълчание страшният бъбривец си наваксваше сега и си поемаше дъх, само за да може да говори още.
— Слушайте внимателно — продължи той. — Първо: крал Луи конфискува владенията на Мао в Артоа, където моите привърженици надигат глава. Тутакси Мао го отравя. Второ: за да се подсигури, Мао поддържа кандидатурата на Филип за регент срещу Валоа, който е готов да защити правата ми. Трето: Филип пробутва своя правилник за наследяване на короната, който изключва жените, но не и при наследяване на феодално имение, нали ви е ясна картинката? Четвърто: след като е утвърден за регент, Филип може да свика войска, за да ме изгони от Артоа, макар че вече почти изцяло това графство беше в мои ръце. Да не съм луд? Предавам се сам. Но кралица Клеманс ще ражда. Искат да имат свобода на действие. Бутат ме в затвора. Пето: кралицата ражда син. Малка грешка! Затварят Венсен, скриват детето от бароните, разпространяват слуха, че не е жизнеспособно, свързват се с някаква акушерка или дойка, която заплашват или подкупват, и убиват и втория крал. После отиват да се коронясат в Реймс. Ето, приятели, как се печели корона. И всичко това само за да не ми върнат моето графство!
При думата „дойка“ Толомей и Гучо се спогледаха тревожно.
— Това са неща, които всеки си мисли — завърши д’Артоа, — но никой не смее да изкаже високо, понеже липсват доказателства. Но затова пък аз имам! Сега ще изкарам на бял свят дамата, доставила отровата. А после ще трябва да принудят Беатрис д’Ирсон, която е била помощничка на дявола в тази хубава игра, да попее мъничко в дървените обувки. Време е да я приключим, иначе, виж, че всички сме отишли.