Истинският френски крал щеше да израсне там като незаконородено дете. Щеше да направи първите си стъпки в калния двор сред патиците, щеше да се търкаля в ливадата с жълти перуники на брега на Модр, същата ливада, където при всяка своя разходка Мари щеше да изживява наново кратката си и трагична любов. Тя щеше да остане вярна на клетвата си, на всички свои клетви — пред Гучо и пред кралството, щеше да опази тайната, всички тайни, чак до смъртния си одър. Изповедта й един ден щеше да развълнува Европа.
IX. В НАВЕЧЕРИЕТО НА КОРОНАЦИЯТА
Вратите на Реймс, с окачените над тях кралскиг гербове, бяха пребоядисани наново. Улиците бяха украсени с ярки драперии, килими и копринени платове, същите, които бяха използвали година и половина преди това за коронацията на Луи X. До двореца на архиепископа бяха сковали набързо от дъски три обширни зали за угощението на двора: едната за масата на краля, другата за масата на кралицата и третата за висшите сановници.
Реймските буржоа, които поемаха разходите по коронацията, намираха това бреме възтежко.
— Ако вземат да измират така бързо на трона — говореха си те, — скоро ще трябва да се храним само веднъж през годината и то като продадем ризите си! Много скъпо ни струва, че Хлодвиг избра точно нашия град, за да се покръсти, а Юг Капет — за да му сложат короната! Ако някой друг град в кралството иска да купи от нас свещената стъкленица с мирото, лесно ще се спазарим.
Към финансовите тегоби се прибавяше и трудността около набавянето посред зима на пищните храни, необходими за толкова уста. И реймските граждани правеха сметка: осемдесет и два вола, двеста и четиридесет овце, четиристотин двадесет и пет телета, седемдесет и осем свини, осемстотин диви и питомни зайци, осемстотин петли, хиляда осемстотин и двадесет гъски, над десет хиляди кокошки и четиридесет хиляди яйца, без да се говори за буретата с есетра, докарани от Белгия, за четирите хиляди раци, уловени в студени води, за сьомгата, щуките, линарите, платиките, костурите и шараните, за трите хиляди и петстотин змиорки, от които щеше да се направи пастет. Доставили бяха две хиляди вида сиренета и се надяваха, че тристата бъчви вино — то поне произведено за щастие в този край — щяха да задоволят жаждата на толкова гърла, които щяха да пируват три дни, ако не и повече.
Пристигнали предварително, за да уредят празненствата, шамбеланите предявяваха странни изисквания. Нали те решиха само на едно сервиране да поднесат триста печени чапли? Тези служители наистина приличаха на господаря си, на този припрян крал, който бе дал една седмица срок, за да подготвят коронацията му, както се поръчва да се отслужи литургия за два лиара заради един счупен крак!
От много дни вече сладкарите издигаха своите замъци от бадемово тесто, нашарени с цветовете на френското знаме.
Ами горчицата! Не бяха получили още горчицата! А бяха необходими тридесет и една ливри! Ами от шепите си ли щяха да ядат сътрапезниците? Колко сбъркаха, като продадоха на ниска цена петдесетте хиляди дървени паници от предишната коронация. По-изгодно щеше да бъде да ги измият и да ги запазят. Колкото до четирите хиляда стомни, те бяха изпочупени или изпокрадени. Шивачките поръбваха набързо две хиляди и шестстотин аршина покривки и можеше да се пресметне, че общият разход щеше да достигне почти десет хиляди ливри.
Истината е, че реймските граждани имаха все пак сметка от всичко това, защото коронясването беше привлякло много търговци ломбардпи и евреи, които плащаха такса върху продажбите си.
Както всяка кралска церемония, коронацията протичаше като народен празник: През тези дни имаше непрекъснато всевъзможни зрелища и народът се стичаше отдалеч да се забавлява. Жените искаха да се нагиздят с нови рокли, а елегантните младежи не се отказваха от бижута. Бродериите, хубавите тъкани, кожите лесно се продаваха. Щастието се усмихваше на ловките и търговците, които обслужваха чевръсто клиентите си, можеха за една седмица да си осигурят охолно съществуване в продължение на пет години.
Новият крал беше настанен в двореца на архиепископа, пред който имаше постоянно насъбрана тълпа било за да зърне владетелите, било за да се диви пред колесницата на кралицата, тапицирана в яркочервено.
Кралица Жана, заобиколена от придворните си дами, надзираваше с радостното оживление на много щастлива жена разопаковането на дванадесетте денка, четирите големи санъдъка с издути капаци, сандъка с обувки, ковчежето с подправки. Гардеробът й безспорно беше най-хубавият, който някога е имала френска кралица. За всеки ден и едва ли не за всеки час на това триумфално пътуване беше предвиден специален тоалет.