— Лельо Далия, мисля, че човек сам може да си представи картината. Доверчиво момиче, научило твърде късно за подлата същност на мъжете… малкият вързоп с повитото бебе… последният, трагичен път до брега на реката… плясъкът… сподавеният писък… Нищо чудно, че позеленя, като си представи как светът ще го научи.
Леля Далия пое дълбоко въздух. Лицето й се озари.
— Доброто старо изнудване! Нищо не може да се сравни с него. Винаги съм твърдяла това и ще продължа да го твърдя. Действа безотказно в кризисни моменти. Бърти, разбираш ли какво значи всичко това?
— Какво, прародителко?
— Сега, когато Споуд е под контрол, няма пречка да задигнеш сметаниерата. Можеш да слезеш и да я вземеш още тази вечер.
Поклатих съжалително глава. Опасявах се, че ще застане на подобна позиция. Бях принуден да изтръгна чашата на радостта от устните й — акт твърде неприятен спрямо леля, която като малък те е друсала на коляното си.
— Не — отсякох. — Точно тук грешиш. Споуд може да е престанал да се пречка в краката ни, но това не променя факта, че тефтерчето е още у Стифи. Преди да предприема нещо по отношение на сметаниерата, трябва да се добера до него.
— Но защо? А, явно не си чул, че Мадлин развали годежа си с Джин-Ботъл. Преди малко ми го повери под най-строга тайна. Преди опасността произтичаше от факта, че младата Стефани може да даде тефтерчето на дъртия Басет и така да развали годежа. Но след като той тъй и тъй…
Отново поклатих вятърната си мелница.
— Скъпа моя стара грешнице — рекох аз, — твърде далеч си от истината. Докато тефтерчето е у Стифи, то не може да бъде показано на Мадлин Басет. А само чрез тази показност Гъси ще съумее да обясни на Мадлин, че мотивът му да опипа краката на Стифи не е бил мотивът, който тя смята, че е бил. А само чрез подобно обяснение на мотива си, който изобщо не е бил това, което тя смята, че е бил, той ще може да изчисти калта от себе си и да постигне помирение. И само чрез изчистването на калта и постигането на помирение аз ще мога да въздъхна спокойно и да отърва участ, по-страшна от смъртта, а именно отблъскващата необходимост да се оженя за изчадието на Басет. Повтарям ти, че няма да стане. Преди да предприема каквото и да е, трябва да докопам тефтерчето.
Безжалостният ми анализ на ситуацията оказа своето въздействие. От маниера й пролича, че е схванала мощта на доводите ми. Поседя известно време, задъвкала долната си устна и навъсена като леля, която е пресушила горчивата чаша до дъно.
— И как ще го намериш?
— Възнамерявам да претърся стаята й.
— И каква ще е ползата?
— Скъпа ми прародителко, разузнавателните действия на Гъси вече доказаха, че не е у нея. Ако поразсъждаваме спокойно, ще стигнем до заключението, че е в стаята й.
— Да, бедни ми глупако, но къде в стаята? Може да е навсякъде. А където и да е, положително е добре укрито. Предполагам, че не си помислил за това.
Всъщност беше права и вероятно измъченото ми „О!“ разбули пред нея този факт, защото изсумтя като бизон на водопой.
— Несъмнено си очаквал да го намериш на тоалетката й. Добре, щом искаш, претърси стаята. Предполагам, че от това вреда няма. Хем ще имаш с какво да се занимаваш и ще стоиш по-надалеч от кръчмите. Аз пък в това време ще се оттегля в покоите си и ще се поблъскам над нещо по-разумно. Крайно време е един от нас да го стори.
И тя се втурна навън, като пътем спря само за миг до камината, за да свали от полицата един порцеланов кон, да го тресне в пода и да поскача върху тленните му останки. А аз, пообъркан, защото бях сигурен, че съм планирал всичко до най-малката подробност, изведнъж с потрес открих, че не съм, та седнах да поразшавам сивите си клетки.
Колкото повече ги шавах, толкова повече се убеждавах, че старата ми плът и кръв е права. Като огледах собствената си стая, установих от пръв поглед, че съществуват поне десет места, където бих могъл безпроблемно да скрия малък предмет като подвързано с кафява кожа тефтерче, пълно с критични наблюдения върху стила на хранене на стария Басет. Вероятно същото се отнасяше и за леговището на Стифи. Следователно, ако се отправех натам, щях да се сблъскам със задача, способна да задръсти и най-надарената хрътка, а какво остава за човек, който от ранно детство до ден-днешен не се научи да играе на топло-студено.
За да дам отдих на мозъка си преди следващия напън, взех отново криминалния роман. И, чумата да ме тръшне, ако преди да бях прочел половин страница, не нададох боен вик. Натъкнах се на многосъдържателен пасаж.
— Джийвс — обърнах се аз към него, когато влезе след секунда, — натъкнах се на многосъдържателен пасаж.
— Нима, сър?