Осъзнах, че съм прекалено лаконичен и са нужни обяснения под черта.
— В криминалния роман, който чета — заобяснявах аз, — но не, почакай. Преди да ти го прочета, бих желал да отдам дължимото на точността на информацията ти относно Споуд, Сърдечен куп благодарности, Джийвс. Ти каза, че името Юлейли ще го раздруса, и точно така стана. Споуд qua заплаха… qua ли беше?
— Да, сър. Изразихте се съвсем правилно.
— Та Споуд qua заплаха е напълно елиминиран. Оттегли се пълзешком в дупката си и спря да функционира.
— Това е крайно удовлетворителен факт, сър.
— Дори много. Но все още сме изправени пред препятствието Стифи, която продължава да притежава тефтерчето. Това тефтерче, Джийвс, трябва да бъде открито и иззето, преди да се придвижим в каквото и да било направление. Леля Далия току-що си тръгна в буреносно настроение, защото смята, че проклетото нещо със сигурност е добре скрито в спалнята на малката гъска и не вижда възможност да го докопаме. Твърди, че може да е навсякъде и несъмнено е добре укрито.
— Съществува такава евентуалност, сър.
— Така е. И точно тогава се появи многозначителният пасаж. Ще ти го прочета. Детективът разговаря с приятеля си, а местоимението „те“ се отнася за някакви засега неидентифицирани бандити, които са тършували в стаята на едно момиче с надеждата да намерят изчезналите скъпоценности. Слушай внимателно, Джийвс. Драги Посълтуейт, те бяха надникнали навсякъде, освен в единственото място, където биха открили нещо. Аматьори, Посълтуейт, пълни аматьори. И през ум не им е минало да потърсят върху бюфета, откъдето започва всеки опитен крадец, защото — отбележи внимателно какво следва, Джийвс, — защото знае, че е любимото скривалище на всички жени.
Загледах го проницателно.
— Вникваш ли в дълбоката значимост на това, Джийвс?
— Ако съм разбрал правилно мисълта ви, сър, вие предполагате, че тефтерчето на господин Финк-Нотъл може да е скрито върху бюфета в стаята на госпожица Бинг.
— Не може би, Джийвс, а трябва да е. Не виждам къде другаде. Този детектив не е вчерашен. Каже ли нещо, все се оказва прав. Питая безгранично доверие към него и съм готов да следвам безусловно напътствията му.
— Сър, да не би да предлагате да…
— Да, предлагам. И то незабавно. Стифи е в селото и ще се върне след векове. Глупаво е да допуснем, че гъшето ято на селските майки ще бъде задоволено от цветните диапозитиви на Светите земи под акомпанимента на пиано за по-малко от два часа. Тъй че сега е моментът да действаме, докато хоризонтът е чист. Стягай се, Джийвс, идваш с мен.
— Но, сър…
— И никакво „но“, сър. И преди съм имал поводи да те хокам за този твой навик да казваш „но“, сър, когато определям стратегията на действията ни. От теб искам по-малко носърове и повече бойкост. Къде изчезна феодалният ти дух, Джийвс? Знаеш ли коя е стаята на Стифи?
— Да, сър.
— Тогава напред!
Не мога да твърдя, че въпреки пристъпа на храброст, който демонстрирах в гореописания диалог, не тръгнах към крайната цел с подгъващи се колене. Всъщност, колкото повече се приближавах до нея, толкова повече се подгъваха коленете ми. Чувствах се досущ като в нощта, когато допуснах Робърта Уикъм да ме навие да промуша грейката с топла вода. Мразя ги тези крадливи промъквания. Бъртрам Устър е човек, който обича да ходи с вдигната глава, здраво стъпил на земята, а не да се прошмулва на пръсти с втечнени гръбначни прешлени.
Точно защото очаквах подобна реакция от своя страна, настоях Джийвс да ме придружи и да ми окаже морална подкрепа, но сега ми се дощя малко повече да ме окуражава и поощрява. Надявах се да срещна охотно верноподаничество и себеотрицателна всеотдайност, но всуе чаках. От самото начало поведението му излъчваше надменно неодобрение. Имаше вид на човек, който напълно се разграничава, и това не ми допадна.
Благодарение на тази надменност от негова страна и на нехаресването й от моя изминахме разстоянието смълчано и все така смълчано влязохме в стаята и запалихме лампата.
Първото ми впечатление беше, че младата Стифи, въпреки съмнителния си морален облик, е много добре настанена от гледна точка на материалните удобства. Тотли Тауърс е провинциално имение, градено в епоха, когато хората, планиращи гнезда, са споделяли идеята, че спалнята не е спалня, ако в нея не може да се организира скромна танцова забава за петдесет двойки. Във въпросното свърталище можеха да се вихрят поне десет Стифита. Под лъчите на малката електрическа лампа балната зала се просна на километри във всички посоки и при мисълта, че детективът не е преценил правилно и тефтерчето на Гъси може да е скрито навсякъде в тези неизбродими пространства, ме побиха тръпки.