Стоях като забучен и се молех за най-доброто, когато размислите ми бяха нарушени от странен гъргорещ звук, наподобяващ далечна гръмотевица, и за да не ви досаждам с излишни подробности, нека веднага ви открехна, че същият извираше от гърлото на кучето Бартоломю.
То стоеше на леглото и посланието в очите му бе толкова лесно за разгадаване, че ние с Джийвс реагирахме като две тела с една душа. В мига, в който кацнах като орел върху скрина, Джийвс се загнезди като лястовичка върху бюфета. Животното скочи от леглото, стигна до средата на стаята, седна, задиша през нос с интересни хриптящи звуци и ни загледа изпод вежди като шотландски старейшина, заклеймяващ грехове от амвона.
Известно време положението остана без промяна.
8
Джийвс пръв наруши твърде напрегнатото мълчание.
— Струва ми се, че тефтерчето го няма, сър.
— Ъ?
— Претърсих бюфета отгоре, сър, но не открих тефтерчето.
Нищо чудно отговорът ми да е прозвучал на границата на вкиснатостта. Още бях на нокти след косъмното разминаване с олигавените челюсти на шотландеца.
— По дяволите тефтерчето, Джийвс! Какво ще кажеш за псето?
— Да, сър.
— Как така „да“, сър?
— Опитвах се да ви внуша, сър, че оценявам сериозността на повдигнатия от вас въпрос. Неочакваната поява на животното несъмнено представлява проблем. Докато продължава да демонстрира настоящото си отношение, няма да ни е лесно да продължим издирването на тефтерчето на господин Финк-Нотъл. Свободата на действията ни по неволя ще бъде твърде орязана.
— Тогава какво да правим?
— Трудно е да се каже, сър.
— Нищо ли не ти е хрумнало?
— Не, сър.
Можех да намеря доста горчив и остър отговор на тези слова, не знам точно какъв, но някакъв. Въпреки това се сдържах, защото съзнавах, че не е справедливо да очаквам от него, въпреки изключителните му способности, всеки път да излиза с готово решение. Без съмнение блестящото вдъхновение, което доведе до забележителната ми победа над силите на мрака, представени в случая от Р. Споуд, го бе омаломощило и мозъкът му бе омекнал. Човек можеше само да чака и се надява, че машинката скоро ще прищрака и ще се устреми към нови, по-големи висоти.
Запуйчих над положението и стигнах до извода, че колкото по-бързо стане това, толкова ще е по-добре, защото беше очевадно, че нищо не ще помръдне представителя на Шотландия от мястото му освен една широкомащабна офанзива, и то храбро замислена и умело проведена. Дотогава не бях виждал куче, което да внушава толкова нагледна представа, че е пуснало корени в килима и е готово да стои там до завръщането на кравите от паша или в нашия случай на стопанката му. А какво щях да кажа на Стифи, като се върнеше и ме завареше кацнал навръх скрина й, беше нещо, което още не бях обмислил с необходимите му подробности.
Наблюдавах добичето, препречило стаята, и скоро се унесох в нерадостни мисли. Припомних си Фреди Уиджън, който по време на гостуването си в провинциално имение бил погнат от елзаска овчарка и се приютил върху някакъв гардероб. Та по този повод той ми обясни, че най-силно го уязвила непристойността на положението, ударът, нанесен на гордия му дух, ако разбирате какво искам да кажа, усещането, че той, наследникът на горди рицари, както можете с пълно право да го наречете, се спотайва върху гардероба заради прищявката на някакво си пършиво псе.
Същото беше и с мен. Не държа да раздувам непрекъснато фактите около родословното си дърво, но в края на краищата Устърови са дошли на острова с Вилхелм Завоевателя и са били много гъсти с него, а каква е ползата да движиш с нормандските завоеватели, ако свършваш като пленник на шотландски териер?
Тези размисли засилиха негодуванието ми и аз метнах един възкисел поглед към звяра.
— Джийвс, това е безобразие — започнах да изливам гласно тревогите си, — подобно животно да обитава спално помещение. Крайно нехигиенично е.
— Да, сър.
— Всички шотландци, дори най-добрите сред тях, вонят. Спомни си как леля Агатиният Макинтош ни усмърдя душата, докато се радваше на гостоприемството ми. Често съм ти споменавал този аспект на принудителното ми съжителство с него.
— Да, сър.
— А вонята на това тук е още по-плътна. Мястото му несъмнено е в конюшнята. По дяволите в края на краищата! Тази къща с шотландците на Стифи и тритоните на Гъси започва да прилича на Ноев ковчег.
— Да, сър.
— А въпросът има и друг аспект — загрях по темата аз. — Имам предвид опасността да се държи звяр с подобен характер и предразположение в спалня, откъдето може да се нахвърли върху всеки нищо неподозиращ новодошъл. Ние с теб успяхме да се погрижим за себе си във възникналата сложна ситуация, но ако бяхме някоя нервна камериерка?