— Защо не подложиш плана си на безмилостен анализ? Каза ми, че поантата е Смрадльо да се появи окървавен и да заяви, че е храснал мародера по носа. Да си представим, че го направи. Какво ще последва? „Ха! Ще възкликне чичо ти, който несъмнено разбира от улики. Значи си го ударил по носа? Ще си отваряме очите за подути носове.“ И първото нещо, което му се изпречва пред очите, съм аз, с неприлично уголемен нос. Не ми казвай, че няма да си направи изводи.
Завърших пледоарията. Струваше ми се, че съм я изградил блестящо, и очаквах реакция в смисъл: „Дадено. Разбирам мисълта ти. Мисля, че си прав.“ Но тя просто продължи да бухука и аз се обърнах към Джийвс, който стоеше безмълвен.
— Следваш ли мисълта ми, Джийвс?
— Неотлъчно, сър.
— Съгласен ли си, че така планираното начинание не може да не доведе до сгромолясване?
— Да, сър. Без съмнение е изградено върху множество непреодолими пречки. Дали не бихте ми разрешили да предложа алтернативен план?
— Зейнах.
— Да не искаш да кажеш, че си открил формулата?
— Така смятам, сър.
Думите му отбухукаха Стифи от раз. Мисля, че нищо друго на света не би го сторило. Млъкна, седна и го загледа с диво очакване.
— Джийвс! Наистина?
— Да, госпожице.
— Ти си най-сладкото рунтаво агънце, което светът познава.
— Благодаря, госпожице.
— Да чуем, Джийвс — рекох аз, запалих нова цигара и се отпуснах на един стол. — Твърдо се надявам да си прав, защото лично аз бях стигнал до заключението, че изход няма.
— Смятам, че можем да го намерим, сър, ако подходим към въпроса от психологически ъгъл.
— От психологически, казваш?
— Да, сър.
— Психологията на индивида?
— Точно така, сър.
— Ясно. Джийвс — заобяснявах аз на Стифи, която, естествено, го познаваше бегло като безсловесна фигура, умело сервираща картофите по време на обяда й при мен — е змей по отношение на психологията на индивида. Хруска я за закуска. За кой индивид става дума, Джийвс?
— За сър Уоткин Басет, сър.
Намръщих се със съмнение.
— Да не предлагаш да размекнем този дърт обществен враг? Няма да стане без помощта на сатър.
— Не, сър. Няма да е лесно да смекчим сър Уоткин, който, както правилно отбелязахте, е надарен със силен характер и не се поддава лесно на манипулиране. Идеята ми е да се опитаме да извлечем полза от отношението му към вас. Сър Уоткин не ви одобрява, сър.
— В това отношение може да разчита на взаимност.
— Точно така, сър. Но в случая важното е, че поради силната неприязън, която е развил към вас, ще изживее тежък шок, ако го информирате, че сте сгоден за госпожица Бинг и горите от нетърпение да встъпите в матримониални отношения с нея.
— Какво? Искаш да му кажа, че Стифи и аз…
— Точно така, сър.
Поклатих глава.
— Няма хляб в тая работа, Джийвс. Ако става дума да се посмеем на реакцията на дъртия досадник, да. Но няма практическа стойност.
Стифи също изглеждаше разочарована. Очевидно се надяваше на нещо по-сочно.
— Звучи тъпо — намеси се тя. — И какво ще постигнем, Джийвс?
— Разрешете да ви обясня, госпожице. Реакцията на сър Уоткин ще е, както отбеляза господин Устър, силно подчертана.
— Ще подскочи до тавана.
— Точно така, госпожице. Много живописен израз. И ако тогава го уверите, че в твърденията на господин Устър няма и капчица истина, като добавите, че всъщност сте обвързана с господин Пинкър, смятам, че залялото го облекчение ще е толкова всеобхватно, че ще погледне с благосклонно око на съюза ви с въпросния господин.
Лично аз в живота си не бях чувал по-голяма глупост и маниерът ми го изрази недвусмислено. От друга страна, Стифи изпадна във възторг и изпълни встъпителните стъпки на Танца на пролетта.
— Върховно е, Джийвс!
— Вярвам, че ще постигнем резултат, госпожице.
— Как иначе? Няма грешка. Бърти, миличък, само си представи как ще се почувства, когато му изтърсиш, че искам да се омъжа за теб. А ако след това му кажа: „О, не, чичо Уоткин, не се безпокой. Човекът, за когото всъщност искам да се омъжа, е боклукчията“, той ще ме прегърне и ще обещае да танцува на сватбата ми. А щом разбере, че истинският годеник е такъв чудесен, прекрасен и страхотен мъж като Харолд, всичко ще се уреди по ноти. Джийвс, ти си мечта човек.
— Благодаря, госпожице. Винаги се радвам да бъда от полза.
— Изправих се с твърдото намерение да произнеса гордо „сбогом“. Нямам нищо против хората да дрънкат глупости в мое присъствие, но всичко си има граници. Обърнах се към Стифи, която приключваше с Танца на пролетта, и я заговорих сурово:
— Сега ще ми дадеш ли тефтерчето, Стифи?
Стифи се намираше до бюфета и пръскаше рози, но за секунда поспря.