— Нали имаш на разположение една енория, чичо Уоткин? Харолд и аз си мислехме, че можеш да му я дадеш, след което се венчаем. Освен дето ще печели повече, той ще поеме и по пътя към по-високи постове. Сега Харолд работи без перспектива. Като курат кръгозорът му е стеснен. Но само гледай какво ще стане, ако му дадеш енорията. Буквално няма да има духовна титла, до която да не се издигне, като си плюе на ръцете и се развихри.
Преливаше от момински ентусиазъм, ала в поведението на стария подчертано нямаше и следа от момински ентусиазъм. Не че имаше как да го има, но все пак изобщо го нямаше. Дано ме разбрахте.
— Това е смешно!
— Защо?
— И през ум не ми минава…
— Защо?
— На първо място си прекалено млада…
— Дрън-дрън! Три от съученичките ми се омъжиха още миналата година. Аз съм направо изкуфяла старица в сравнение с децата, които пъплят към олтара.
Старият Басет удари с юмрук по писалището и за моя радост улучи щръкнал кламер. Физическата болка вля допълнителна жар в гласа му.
— Това е нелепо! И дума да не става. Отказвам да обсъждам подобни глупости.
— Но какво имаш против Харолд?
— Нямам нищо, както се изразяваш, против. Изглежда, съвестно си изпълнява задълженията и е популярен в енорията…
— Той е агънце.
— Не е изключено.
— Играл е футбол в националния отбор.
— Възможно е.
— И е съвършен тенисист.
— Не смея да споря. Но това не е повод да се жени за племенницата ми. С какви средства извън заплата си разполага, ако въобще разполага?
— Около петстотин годишно.
— Ха!
— Е, не е толкоз лошо. Петстотин са бая пара, ако питаш мен. Освен това парите нямат значение.
— Имат, и то голямо.
— Наистина ли мислиш така?
— Разбира се. Човек трябва да бъде практичен.
— Дадено тогава. Щом предпочиташ да се омъжа по сметка, така да бъде. Бърти, приемам предложението ти. Тръгвай на проби за сватбения костюм.
Думите й предизвикаха поголовна сензация. „Какво!“-то на стария Басет и моето „Олеле!“ се сблъскаха във въздуха, като вопълът на сърцето ми сякаш имаше повече конски сили от неговия. Бях искрено ужасен. Опитът ми подсказваше, че човек никога не може да е сигурен с момичетата, и усетих как е готова да изпълни пъкления си план, без да й трепне окото. Кога най-сетне ще се отуча да правя благородни жестове? Бринкли Корт от предишното лято оживя пред очите ми.
— Бърти е червив с пари и както ти сам каза, човек може да свърши и по-зле от брак с милионите на Устър. Естествено, Бърти, миличък, ще се омъжа за теб само за да те направя щастлив. Не мога да те обикна, както обичам Харолд. Но щом чичо Уоткин храни такива дивашки предразсъдъци спрямо него…
Старият Басет повторно улучи кламера, но този път сякаш не забеляза.
— Мило дете, не говори глупости. Изпаднала си в голямо заблуждение. Явно тълкуваш погрешно всичко, казано от мен. Нямам никакви предразсъдъци по отношение на младия Пинкър. Харесвам го и го уважавам. Щом наистина си убедена, че щастието ти се крие в брака с него, аз съм последният човек, който ще се изпречи на пътя ти. Омъжи се за него на всяка цена. Алтернативата…
Не каза нищо повече, но ми отправи дълъг, раздрусан от тръпка поглед. После, сякаш видът ми бе прекалено много за крехките му сили, отмести очи. Накрая ги склопи и се облегна на стола, апоплектично задъхан. Тъй като очевидно повече нямаше какво да ме задържа, аз се изсулих навън. Прощалният ми поглед разкри вялата му прегръдка със Стифи.
Предполагам, че ако човек има чичо като сър Уоткин Басет, племенническите прегръдки траят съвсем кратко. И наистина след по-малко от минута Стифи изхвръкна от стаята и се впусна в любимия си Танц на пролетта.
— Какъв човек! Какъв човек! Какъв човек! Какъв човек! Какъв човек! — развика се тя, размахвайки ръце и демонстрирайки всички признаци на душевно благоденствие. — Говоря за Джийвс — обясни тя, сякаш се опасяваше да не си въобразя, че говори за току-що напуснатия Басет. — Каза ли, че ще стане? Каза. Беше ли прав? Беше. Бърти, мога ли да целуна Джийвс?
— Разбира се, че не.
— А теб?
— Не, благодаря. От теб, млада ми Бинг, искам само тефтерчето.
— Трябва да целуна кого да е, стига това да изключва Юстис Оутс.
Внезапно млъкна. Лицето й помрачня.
— Юстис Оутс! — повтори замислено тя. — Бях забравила. Във вихъра на последните събития напълно ми изхвръкна от главата. Бърти, преди малко, докато чаках на стълбите да гръмне топът, размених няколко думи с Юстис Оутс и той се държа твърде злокобно.