— Точно така. Та както казах, той се огъна, пропука се по шевовете и пропусна вода. А когато се появи Стифи и му обясни, че е станала грешка и че всъщност става дума за стария Смрадльо Пинкър, облекчението му нямаше граници. На бърза ръка благослови съюза им. Но защо ли си губя времето да ти разправям всичко това, Джийвс? Друга е новината, достойна за първа страница. Друга е новината, която ще разлюлее полилеите. Докопах тефтерчето.
— Настина, сър?
— Самата истина. Открих го у Споуд и му го отнех, а в момента Гъси го показва на госпожица Басет и очиства името си от калта. Няма да се учудя, ако в същата тази секунда не се задушават в плътна прегръдка.
— Която е много желателна, сър.
— Ти го рече, Джийвс.
— Значи няма от какво да се безпокоите в бъдеще, сър.
— Така е. Изпитвам неописуемо облекчение. Готов съм да пея и танцувам. Не можем да поставим под съмнение факта, че представянето на тефтерчето ще свърши работа.
— Никакво съмнение, сър.
В този момент в стаята нахълта Гъси с вид на току-що прекаран през месомелачка.
— Бърти — простена той, — случи се нещо ужасно. Сватбата се отменя.
11
Останах със зейнала уста, уловил се за главата и разтърсен като трепетлика.
— Отменя се?
— Да.
— Сватбата ти?
— Да.
— Отменя се?
— Да.
— Ама как, отменя ли се?
— Да.
Не знам какво би сторила на мое място Мона Лиза. Вероятно същото, за което се сетих и аз.
— Джийвс! — ревнах. — Бренди!
— Много добре, сър.
Тръгна да изпълнява милосърдната си мисия, а аз се обърнах към Гъси, който блуждаеше из стаята в запълване на времето, преди да започне да си скубе косите.
— Не мога да го понеса! — ломотеше той. — Живот без Мадлин не си струва да се живее.
Смайваща позиция, разбира се, но човек не може да оспорва вкусовете на хората. Това, което е праскова за един, е отрова за друг и обратното. Мина ми през ума, че дори леля Агата бе успяла да подпали искрите на страстта у покойния Спенсър Грегсън.
Броденето из стаята го доведе до леглото и видях, че се взира в завързания на възли чаршаф.
— Предполагам — рече с отнесения глас на човек, който си говори сам, — че това става за бесене.
Реших да тропна с крак. Бях свикнал вече с мисълта, че стаята ми е нещо като заседателна зала на Обединените нации, но нямаше да допусна да се превърне и в погребално бюро. По този въпрос бях непоколебим.
— Забранявам ти да се бесиш тук.
— Все някъде трябва да се обеся.
— Не и в стаята ми. Той вдигна вежди.
— Имаш ли възражения да седна на креслото ти?
— Сядай.
— Благодаря. Седна и впери пред себе си невиждащ поглед.
— А сега, Гъси — започнах аз, — настоявам за официално изявление. Какви са тия идиотщини с анулирането на сватбата?
— Ами така.
— Но не й ли показа тефтерчето?
— Показах й го.
— Тя прочете ли го?
— Да.
— Е, и tout comprendre-ира ли всичко?
— Да.
— Тогава бъркаш нещо. Сватбата не може да се отмени.
— Казвам ти, отменя се. Да не мислиш, че не знам кога една сватба е отменена и кога не? Сър Уоткин я забрани.
Неподозиран аспект.
— Защо? Скарахте ли се за нещо?
— Да. За тритоните. Не одобри факта, че съм ги разположил във ваната.
— Пуснал си тритоните във ваната?
— Да.
Задълбах в темата като интелигентен адвокат, провеждащ кръстосан разпит.
— Но защо?
Ръката му заблужда из въздуха, сякаш търсеше кичур коса, който да заскубе.
— Строших аквариума, аквариума в стаята ми — стъкления аквариум, в който държах тритоните. Счупих стъкления аквариум в стаята и ваната беше единственото място, където можех да ги преместя. Легенът не е достатъчно голям. Тритоните имат нужда от простор. Затова ги сложих във ваната. Защото счупих аквариума. Стъкления аквариум в стаята ми. Стъкления аквариум, в който държа…
Разбрах, че ако го оставя на самотек, може да продължи до безкрайност, тъй че въдворих ред, като го сепнах с трясъка на порцелановата ваза, красяща лавицата над камината.
— Дотук ясно — отсякох аз и набутах с крак парчетата в камината. — Продължавай. Как се появи на хоризонта татко Басет?
— Отишъл да се къпе. И през ум не ми мина, че някой може да се къпе толкова късно вечерта. И както си стоях в гостната, той се втурна с рев: „Мадлин, оня откачен Финк-Нотъл е напълнил ваната ми с попови лъжички!“ Боя се, че и аз кипнах и му креснах: „По дяволите, дърт пръч такъв, внимавай с тритоните ми! Да не си посмял да ги докоснеш. Намирам се в разгара на особено важен експеримент.“
— Разбирам. И тогава…